Нашата приказка
Господи, колко си хубава, когато долиташ в постелята ни с влажна коса и ухаещо на карамел свежо тяло. Разливаш се нахално на гърдите ми в тъмното и тихо прошепваш: "Хайде, мило, искам си приказката!" Заравям пръстчета в мокрите къдрици (така споявам енергийната ни връзка), вдъхвам от аромата на тялото ти (така заявявам пред Бог и Вселената: "Това си е моето Всичко") и започвам с "Имало едно време..." Шепотът на думите ми гъделичка Енергията и Тя така затрептява, че всичко в един миг оживява. Всяка казана дума има своята чистота на вибрации, а Тя, Нейно Величество Енергията, доброволно ни е предоставила целия свой спектър от вибрации за да режисираме сюжета на нашата приказва в прекрасния Вселенски театър. Пустотата на тъмнината оживява от багри, ухания и звуци. Небето е синьо, морето е тихо, а ти и аз галени от слънчевите лъчи градим своя дом на хълма над "Синята лагуна" под кичестите корони на карибските дървета. Господи, колко е хубаво, когато сме Любов, Любов. Преодолели сме ограниченията на триизмерния свят, освободили сме се от законите на гравитацията и волно си летим из Вселенското енергийно море. Тя, Енергията, ни омайва с вълшебствата си, а те, вълшебствата, са зародиши на чудеса. Господи, колко е хубаво да сме Любов и режисирайки вълшебствата на нашата приказка да осъществяваме чудото на Вселенската Любов... Любов!
