Нашата зима

          Нашата зима

   Ето, дойде поредната зима! Снежна, необятна, мразовита и сурова в своята красота. И може би в тези студени дни, ще седнеш ти и ще се запиташ къде ли съм аз сега, какво ли правя, дали съм добре? Ще се запиташ ли дали все още гоня своите вятърничеви мечти? А дали още пазя тайните, нашепнати ми от опадалите листи на замръзналите в зимната пустош дървета? Дали още вървя боса из снега и търся своето малко съкровище? Дали отново се смея на глас, дочула последните песни на отлитащите птици? Дали се усмихвам, погалена от хладните лъчи на януарското слънце? Дали аз още съм детето, което остави през онова ясно, студено утро?

   Да, може би това била съм аз. Малкото дете, търсещо своето щастие из гората от побелели дървета, танцуващо между падащите снежинки, запазило невинността си в белотата на току-що падналия сняг. Не бях ли аз детето, пеещо за красотата на всичко това и търсещо много повече, някъде там из замръзналите полета край родния дом? Не бях ли аз детето, чието лице щипеше северният вятър и което обичаше да улавя малките снежни кристалчета в първия им и последен полет към земята? Не бях ли аз това дете, което с часове танцуваше под съпровода на заскрежените ели и тяхната приспивна мелодия, танцуващо под небето, кристално чисто и ясно в онзи ден? Не бях ли аз детето, което ти остави там?

   Да, аз видях как бавно тръгваш с дребни сълзи в очите, видях и как ги забърсваш, за да не личат и как се усмихваш, сякаш знаеш, че ме виждаш за последно, но ти се иска да ми обещаеш, че ще се върнеш. И макар да знаех, че повече няма да те зърна, аз така силно копнеех да греша. И чаках пак да застанеш на прага и да ме наблюдаваш как си играя в снега, как строя своите ледени замъци и как изписвам с пръстче по снега свои собствени реалности. Мечтаех за миг с крайчеца на окото си да уловя укора в погледа ти, когато те обсипвам със пресен снежец, и да усетя отново тихата радост, че сме заедно, стаена вътре в теб. С нетърпение чаках всяка зима, за да се върнеш ти пак при мен и да забравя, че някога те е нямало. Но не… минаваха зима след зима, и още, и още, минаваха години, а теб все те нямаше, така и не се върна. А в моите спомени остана само нашата последна зима…