Нашествие в града на Аладин-1

 Едва ли онзи с лампата е същият сейджукски султан Алайдин Кейкубат, който е основал Алания. А може би и той, като приказния си съименник, е потъркал някакъв вълшебен предмет, за да се озове тук, на този полуостров с най-горещия климат в Турция, в подножието на Таврическите планини, които слизат към Средиземно море.
  Ако вече сте били на почивка в Турция, вярвам, и вие сте изпадали в тихо недоумение как е възможно, при такава плетора от хотели и дестинации, нещата да се организират по перфектен начин от логистична гледна точка. Фирмата, на която попаднахме, се оказа много мощна и добре смазана руско-турска машина за туризъм. Още на Софийското летище ни чакаше Таня, с униформената яркожълта блуза с лого на фирмата, за да се увери, че всичките й клиенти се качваме без проблемно на самолета. Кратък полет - около час и половина - и ето ни на летището в Анталия, където десетки служители на същата фирма посрещат пристигащите, отмятат ни в списъци и ни съобщават номерата на автобусите, които ще ни откарат. За възможно най-кратко време напълваме десетки автобуси и те започват да ни разхвърлят по хотелите. Не съм и знаела, че Алания всъщност е на 150 км от Анталия. Навън е най-малко 35 градуса, краят на август е, но в автобуса е прохладно. Юлия се казва служителката на фирмата, която ни съпровожда с автобуса. Младо момиче. Говори ни на руски, а аз благодаря на ум, че образователната ни система на времето включваше този език като задължителен. Впрочем, Юлия малко ни озадачи, казвайки, че се намираме на "Белое море", защото през деня небето се сливало с морето в невероятно бяло платно. После започна подробно да ни обяснява за възможните екскурзии, на които бихме могли да се запишем, включително - да отскочим за 1-2 дни до Гърция, до Кипър и дори до Израел. Толкова много екскурзии предлагаха, че едва ли би му стигнало на човек цялото лято, за да им се посвети!
  Намираме се на единственото място в Турция, където се отглеждат банани. Отглеждат се също нарове и портокали. Портокалът дори е включен в герба на града. Пътят е широк, хубав, между лентите в едната и в другата посока се извисява строен палмов шпалир. 
  И така, Юлия продължава да ни омайва с офертите за екскурзии и развлечения - яхта по река Манавгат, "пенная дискотека" - на палубата на яхта в определен момент започват да изсипват пяна, която стигала до под мишниците, "огни Анатолии" - някакви танци с огньове, кючеци, делфинариум, аква-парк, сафарита, рафтинги, да не забравим посещение на турския хамам и какво ли не още. Намираме се на полуострова, на който Клеопатра се срещала с Марк Антоний. Съответно, част от екскурзиите са свързани с Клеопатра - плажът на Клеопатра, изворът на Клеопатра, кулата на Клеопатра...
  Междувременно си записваме имената на служителите в хотелите, които отговарят за нас. Нашият хотел е "Ананас" и гидът ни се казва Сейфетин. Записваме си, че на следващия ден имаме среща с него в 9.30 на рецепцията.
  След 3 и половина часа пътуване от летището, към 8 и половина вечерта пристигаме в хотела. Зарязваме багажите във фоайето, защото ресторантът затварял в 9. На бегом вечеряме, след което се връщаме за багажите. Пиколото е на не повече от 20. Съпровожда ни до стаята. Обяснява ни с (жестове) неща, които вече знаем - как се пуска климатикът, че в барчето имало студена вода... И, естествено, си чака бакшиша. Навсякъде в информационните листовки пише, че е желателно да се дават 1-2 долара бакшиш. Това прави около 3 лири, сътветно - 3 лева.