Хотелът, както и всички хотели по протежението на крайбрежния път от летището до Алания, е огромен, с хубав външен вид, прекрасна градина и басейн с шезлонги. Нашият е зелен на цвят.
Самите стаи не са нещо особено, а бельото е старо и с петна от предишните си ползватели. Камериерките - млади мълчаливи момичета с бели забрадки и светлосини престилки, едва смогват да позачистят. Често ни се случваше да напират около 3 следобед, когато искаме да почиваме. В редките случаи, когато ни издебваха да ни изчистят, украсяваха леглата ни с фамозно сгънати одеяла, оформящи красиви скулптури на ветрила или раковини. В тези редки случаи моят спътник казваше:
- Заслужава си да ù оставя бакшиш!
Бяха ни казали, че в хотелите в Турция е прието да оставиш пари като благодарност - на шкафчето, на леглото, в банята, ако щеш. Като види такива "безпризорни" пари, камериерката, която чисти, си знае, че това е нейният бакшиш.
Спомних си, при едно друго пътуване, този път до Истанбул, как ме удивиха камериеркит ...