Наследниците
-Тръгвай, защото опелото ще започне. Няма да чакат нас !
Гласът на моята домашна любимка отекваше като планинско ехо в огромния хол.Надигнах си снагата от топлото легло и без никаква емоция зяпнах в нея.Аз понякога съм доста муден и сигурно я изкарвам извън кожата и.Беше се издокарала в черни дрехи,но много елегантно и стояха.Белотата на лицето и изпъкваше още по -добре.Хубава е.Спор няма.Но е много заядлива напоследък.Непрекъснато ми прави забележки и иска тя да командва парада.Да … ама не.Не съм от тези мъже,дето ще стоят покорно и смирено.Малко ми трябва да достигна точката на кипене.Живеем с нея две десетилетия и кусур.Знаем кой какво иска.Аз искам вече спокойствие,щото достатъчно време преподавах на онези глупаци в института.Не иска народът да учи квантовата физика.Не е за всяка глава тази наука.А жена ми иска да е млада и свежа,секси и забавна.И тя преподава.Напориста е.Направи някои разработки,но дочух,че с една афера в института постигна мечтаната докторантура.Ама не обърнах голямо внимание на приказките.До някъде и се удава щото е с петнадесет години по-млада от моя милост.Напоследък все нещо е нервна,но аз не и обръщам особено внимание.Други приоритети витаят из мозъка ми.Имаме един,единствен син.Момчето ни е добро, гордеем се с него.Учи в добър университет в Щатите.Почти се издържа сам.Радвам се,че е наследил повече от моите професорски гени.Там студентите спортуват яко, не като в Бг.
Днес погребваме баща и - моят тъст.Той живя самотен,кротко и тихо в едно планинско селце Лещен, сред девствена природа.Къщата е една от най-хубавите в селото.Лозницата е отрупана с кехлибарени гроздове.Портата е от як дъб,пришита с ковано желязо.Стогодишни камъни изграждат дувара.Белите стени са автентични от време оно.На чардака е прохладно вечер и човек се омайва от Родопа планина.Нощите са спокойни и дълги.Звездите са ярки и светят по-силно в планината.Небето е по-мастилено.Всичко тук е по-по... Чистият въздух те зашеметява и ходиш като упоен.Обичам планината и винаги ми е било приятно да идваме тук,но за жалост нямаме много време за eко туризъм и почивка.Да,в Лещен е много истинско... Сънят е сладък,храната е вкусна,ракията е силна,хората са искрени…Но ние все бързаме да успеем в кариерите си и подминаваме истинските неща.Сега от камбанарията на моите петдесет и седем години другояче поглеждам.
Вървим мълчаливо в рехава редица след ковчега щото тук хората не ходят на погребение с лъскави коли. Слънцето жари и е много горещо,точно като за август.Стигаме до гроба и изчакваме чиновничката от съвета да изчете написаното за живота на човечеца.Не е много.Раждане, казарма, жена, деца, внуци, работа и край . Замислям се за живота му,хвърлям шепа пръст и прошепвам думи за мир и покой.Връщаме се и пак мълчим. Жена ми,снаха и,сестра и, деца, внуци и правнуци…много челяд.Рояк наследници.Никой не изпада в тъга... Корави хора-не проливат и една сълза.Пристигаме в ресторанта,за да хапнем и споменем дядото.Там под лозницата е прохладно.Масите се отрупват с отбрани мезета,лее се люта ракия.Градусът се покачва . Някой казва нещо весело и повечето се засмиват.Май са забравили за какво по-точно е купонът...Езиците на всички се отвързват,приказката върви.Всеки говори и никой не чува другия.От дума на дума-идва ред да се обсъди проблема с наследството.Къщата…Кой ще докопа къщата?Апетитен залък е къщата в Лещен.Сто годишна каменна къща,с много потенциал в сегашно време.С един лек ремонт ще грейне още повече.Жена ми,сестра и и снахата/щото шурето умря/ започват леко...по-леко да настъпват в темата.След още люта ракия трите жени вече започват да се дърля.Всяка иска къщата...Никоя не иска да получи своя дял в пари... Гласовете им стават все по-груби ,високи и заядливи...Кавгата от рафинирана става страшна.Виковете грозни.Изкарват си кирливите ризи,после се обиждат и започват да съскат като три пепелянки.
Стоя, гледам ги и онемявам…Културни жени,които с простащината си ме вцепеняват…Боже, ще се хванат за косите още малко...Алчност и лицемерие...
Ставам от масата и ги зарязвам,без да кажа и дума.Хващам едно такси за София и бягам…Бягам колкото мога по-далече от такава простотия и еснафщина…Чувствувам се омърсен...Прекрасната природа и дребните хорица - вечният парадокс в живота...остава нерешен.
© Tаня All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
На мен разказа ми се губи.
-
При делба излизат много негативни емоции...Всеки срещу всеки...
-
Да не ти дава Господ да имаш наследство и да го делиш с родственици! - Това от собствен опит!
-
Благодаря, вече ще спазвам интервалите! Но като писах бързо ги пропуснах на много места...
-
Хареса ми разказа ти Таня дори със или без интервали минтервали.Поздрав.
-
Мисля, че много добре разбирам за какво иде реч.
-
Инфантили има и сред професорите; меракът и чашката приравняват и професор, и простак. Май не разбираш за какво ти пишат...
-
Благодаря! За професора - той е по цял ден с млади хора, в мислите си може според мен да използува някои думи от младежите. Имахме професори на 45-58 години, които идваха на наши купони. Тази дума не им беше чужда в разговорната реч.
-
maistora (Красимир Тенев)
Не виждам заяждане, Един курс по Word не е лошо някои да минат, все пак това е сайт, който се чете в цял свят, а сме големи хора тука, не сме деца госпожата да ни поправя. Трудно е за четене, когато не е написано както трябва, иначе нямаше да ги има и редакторите на книги, сайтове и т.н.
И двамата с перперикон сте прави, Аз дори бях предложила зимата първо модератор да редактира поне пунктационно, но сега като се замислям - от къде накъде?
Иначе ми харесва как разказва авторката, за това и го оцених *****, но... другото - трябва да се потруди малко! -
Дядо ми имаше две сестри.Едната цял живот живя ня квартира. Ядоха, пиха със съпруга ѝ Една стотинка наследство не оставиха. Другата къташе пари, имаха вила, голям апартамент. Нейните деца се изпокараха за имоти и сега са кръвно скарани. На първата децата нямаше какво да делят. Сега си ходят на гости, играят карти, ядат и пият, като родителите си.
Всички мислим, че правим нещо е за добро а понякога става точно обратно.
Поздрави за творбата. Благодаря, че ни накара да се замислим. -
Благодаря! Ще опитам!
-
Не укорявайте редактора! Наистина на пръв поглед дребен проблем, но разсейва читателя, не може да се концентрира върху текста. Финалът на разказа изглежда малко претупан. Все пак вижте какво заглавие сте сложила! А 70 % от разказа е професорски монолог. При това на не съвсем професорски език, или поне не на професорски език на 57-годишен. "Яко", "купон", "шурето" по подхождат на... хайде да не обиждам някои професии.
Не е нужно героите да се хващат за косите, но ако ескалацията на напрежението бъде малко по-подробно описана, ще е по-добре. След като разказът започва с пряка реч, не виждам защо да не вкарате няколко изречения в устите на роднините. Вярно, че когато става въпрос за описание на еснафщина, не всеки може да е Георги Мишев, но поне опитайте! Успех! -
Благодаря!
-
В предишните творби аз ги поправих (в някои бяха над сто) затова са на местата си. Благодаря, Пепи, Мимоза.
Ясно е, че не се заяждам. Попитах, за да се изясни ситуацията. Вече няма нужда да се броят и коментират. -
Освен за излишните интервали, нещо друго може ли да се коментира?
-
До "Вървим мълчаливо в рехава редица..." преброих 65.
-
Нещо ми избяга кулминацията, някой да беше претрепал някой, кой знае?
пп
След препинателните знаци (точка, запетая и др.) се слага интервал, както и скобите (пред) се отделят с интервал и др. Вярно никакви ги няма,
В предишните ти качени творби са си на мястото, що си ги изяла тука! -
Ок. Нека кажат и други какво виждат. Още след първото тире в текста няма интервал, залепено е. А преди ,,!" в първия ред има излишен. До края стават към 40.
-
Мисля,че ги редактирах.
-
Тук преброих 39 липсващи и излишни интервали. Ако само аз ги виждам, значи повредата е в моя ,,телевизор".
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
