Наследниците
-Тръгвай, защото опелото ще започне. Няма да чакат нас !
Гласът на моята домашна любимка отекваше като планинско ехо в огромния хол.Надигнах си снагата от топлото легло и без никаква емоция зяпнах в нея.Аз понякога съм доста муден и сигурно я изкарвам извън кожата и.Беше се издокарала в черни дрехи,но много елегантно и стояха.Белотата на лицето и изпъкваше още по -добре.Хубава е.Спор няма.Но е много заядлива напоследък.Непрекъснато ми прави забележки и иска тя да командва парада.Да … ама не.Не съм от тези мъже,дето ще стоят покорно и смирено.Малко ми трябва да достигна точката на кипене.Живеем с нея две десетилетия и кусур.Знаем кой какво иска.Аз искам вече спокойствие,щото достатъчно време преподавах на онези глупаци в института.Не иска народът да учи квантовата физика.Не е за всяка глава тази наука.А жена ми иска да е млада и свежа,секси и забавна.И тя преподава.Напориста е.Направи някои разработки,но дочух,че с една афера в института постигна мечтаната докторантура.Ама не обърнах голямо внимание на приказките.До някъде и се удава щото е с петнадесет години по-млада от моя милост.Напоследък все нещо е нервна,но аз не и обръщам особено внимание.Други приоритети витаят из мозъка ми.Имаме един,единствен син.Момчето ни е добро, гордеем се с него.Учи в добър университет в Щатите.Почти се издържа сам.Радвам се,че е наследил повече от моите професорски гени.Там студентите спортуват яко, не като в Бг.
Днес погребваме баща и - моят тъст.Той живя самотен,кротко и тихо в едно планинско селце Лещен, сред девствена природа.Къщата е една от най-хубавите в селото.Лозницата е отрупана с кехлибарени гроздове.Портата е от як дъб,пришита с ковано желязо.Стогодишни камъни изграждат дувара.Белите стени са автентични от време оно.На чардака е прохладно вечер и човек се омайва от Родопа планина.Нощите са спокойни и дълги.Звездите са ярки и светят по-силно в планината.Небето е по-мастилено.Всичко тук е по-по... Чистият въздух те зашеметява и ходиш като упоен.Обичам планината и винаги ми е било приятно да идваме тук,но за жалост нямаме много време за eко туризъм и почивка.Да,в Лещен е много истинско... Сънят е сладък,храната е вкусна,ракията е силна,хората са искрени…Но ние все бързаме да успеем в кариерите си и подминаваме истинските неща.Сега от камбанарията на моите петдесет и седем години другояче поглеждам.
Вървим мълчаливо в рехава редица след ковчега щото тук хората не ходят на погребение с лъскави коли. Слънцето жари и е много горещо,точно като за август.Стигаме до гроба и изчакваме чиновничката от съвета да изчете написаното за живота на човечеца.Не е много.Раждане, казарма, жена, деца, внуци, работа и край . Замислям се за живота му,хвърлям шепа пръст и прошепвам думи за мир и покой.Връщаме се и пак мълчим. Жена ми,снаха и,сестра и, деца, внуци и правнуци…много челяд.Рояк наследници.Никой не изпада в тъга... Корави хора-не проливат и една сълза.Пристигаме в ресторанта,за да хапнем и споменем дядото.Там под лозницата е прохладно.Масите се отрупват с отбрани мезета,лее се люта ракия.Градусът се покачва . Някой казва нещо весело и повечето се засмиват.Май са забравили за какво по-точно е купонът...Езиците на всички се отвързват,приказката върви.Всеки говори и никой не чува другия.От дума на дума-идва ред да се обсъди проблема с наследството.Къщата…Кой ще докопа къщата?Апетитен залък е къщата в Лещен.Сто годишна каменна къща,с много потенциал в сегашно време.С един лек ремонт ще грейне още повече.Жена ми,сестра и и снахата/щото шурето умря/ започват леко...по-леко да настъпват в темата.След още люта ракия трите жени вече започват да се дърля.Всяка иска къщата...Никоя не иска да получи своя дял в пари... Гласовете им стават все по-груби ,високи и заядливи...Кавгата от рафинирана става страшна.Виковете грозни.Изкарват си кирливите ризи,после се обиждат и започват да съскат като три пепелянки.
Стоя, гледам ги и онемявам…Културни жени,които с простащината си ме вцепеняват…Боже, ще се хванат за косите още малко...Алчност и лицемерие...
Ставам от масата и ги зарязвам,без да кажа и дума.Хващам едно такси за София и бягам…Бягам колкото мога по-далече от такава простотия и еснафщина…Чувствувам се омърсен...Прекрасната природа и дребните хорица - вечният парадокс в живота...остава нерешен.
