Когато Байо Бенсън влезе в залата за трета смяна, мониторите примигваха сънливо с всички отблясъци на синьо-зеленото, а оптичните мишки църкаха възбудено на всяка секунда. Той погледна часовника си – беше 0 часа и 32 мин. африканско време. Операцията трябваше да започне.
След няколко минути вече разглеждаше сайта, който му трябваше. Помежду си го наричаха “търсачът”, защото можеше да намери всеки човек на земното кълбо само по малкото му име. На екрана излизаха хиляди имейли, но опитната ръка на Бенсън постепенно стесняваше кръга. Движенията му приличаха на хвърляне на въдица в спокойно езеро – бяха премерени и отривисти, без сянка от колебание или умора. Най-после се отпусна назад и заглуши едно изплъзнало се възклицание с мощна прозявка. Разбира се, че Източна Европа щеше да свърши чудесна работа за делото, което беше замислил. Делото на живота му, за което се беше готвил всичките тези дванайсет години в проклетата банка.
Върна се назад във времето, когато постъпи на работа. С колежа ...