Научих
Научих
Научих, че големите очаквания водят до големи разочарования... Отдавна осъзнах, че оптимистичното мислене не е за мен – то само замъглява мирогледа ни... Трябва да бъдем реалисти, да преценяваме реалните си шансове за успех или неуспех във всяка една ситуация, за да не останем разочаровани... дори това да значи често да бъдем песимисти. Полза от самозаблудата няма – тя само замъглява погледа ни над нещата. Научих, че надеждата (поне при мен) НЕ умира последна, защото тя върви ръка за ръка с оптимизма... Надеждата я има до едно време, после просто трябва да се примирим и да престанем да разчитаме на нея, защото чудесата са рядкост... Научих, че когато искаш нещо много силно, често става така, че едва ли не целият свят е срещу теб, НО бъди инат, бори се... и не се надявай твърде много, не влагай твърде много...
Уморих се, от лицемерието на всички, от лицемерните думи, действия, погледи, коментари, оценки.. Уморих се да търся одобрение навсякъде и то одобрение от хора, чиито свят е пропит от лицемерие – хора, които унижават останалите, за да избият собствените си комплекси, а дори не го осъзнават.. Смятат се за велики с надутото си поведение, но всеки рано или късно си намира майстора, всеки рано или късно бива поставен на мястото си! :))
П.С. Това е първото ми "писание", което публикувам и буквално го написах за 10 минути, не смятам, че е достатъчно добро или специално, за да бъде тук, но наистина казва твърде много за начина ми на мислене към днешна дата.. :)
© Неизвестна All rights reserved.
Ако беше вникнал малко по - добре в текста, щеше да разбереш гледната ми точка - понякога на песимист, понякога на реалист.. смятам, че да бъдем "реалисти, да преценяваме реалните си шансове" ясно говори за това.. 
