Свят. При това никак не малък.

Свят с къщи, апартаменти, улици, дървета, паркове, музеи, нощни светлини, цветя, приятни полицаи, все така досадни чиновници и други хора, толкова много хора. Малки хора с големи идеали и още по-големи амбиции. Гигантски хора, неуверено стъпващи, но все пак напред. 

Припряни чужденци във вечно себедоказване, ухилени местни в непреходно спокойствие. Неизгаснала надежда зад все така сини очи, изкупена вина, падаща от отпуснати рамене, безгрижност, криеща се при ръце в джобове, спокойствие при чужд, но познат парфюм.

Хора, играещи на бесеница кой откъде идва и всеки от тях иска да загуби - "Изненадай ме, покажи ми нещо ново." Бързо изпити кафета и двуминутни цигари през деня, от време на време чайове, най-вече ирландски вечерта и отвсякъде имена, имена, имена. 

Хора, които умерено се забързват, тихо пристъпват, радостно пазят личното си пространство.  Хора, които крещят, нашепвайки, съдят с присвиване на устни и се смеят с очи.

Навън. Само да можех да изляза от тясното мен.