На улицата вече бе валяло сто и петнадесет пъти, когато две мънички фигурки излязоха иззад ъгъла и се насочиха към Градинката. Влажните павета и самотният бордюр... Няма по-добра компания от тях в една юнска вечер.
Две мънички сенки се плъзгаха и увиваха по сякаш на-никъде-водещия път...
... А след това валя цяла нощ...
... И цял ден...
Пристъпваха някак несигурно, но може би това бе от мъглата, да от мъглата ще да е изглеждало така...
- Имам безплатни минути – рече Ким и несъзнателно изгуби сянката си в една от локвите.
- Никой няма безплатни минути... Всеки заплаща за изгубеното Време, всеки в някакъв момент трябва да заплати цената на безсмислието... – отвърна Ем.
Краченето изглеждаше някак по-дълго и разтеглено, когато не говореха. Затова трябваше да запълват празнотите, неяснотите, които висяха около и над тях, трябваше да ги запълват с думи... Да натъпчат с думи тишината, за да не може да отвори устата си и да засмуче двете момчета в себе си... Това бе единственият начин да не ос ...