Тя беше момиче, той беше момче. Той бе на 16, а тя едва на 13. Тя го обичаше, той нея може би също.

   Тази сутрин тя се събуди рано, видя изгрева от високо и се почувства някак особено. Почувства, че го обича още по-силно. И изгрева, и него - нейното момче...

   Той все още спеше и може би сънуваше. Сънуваше я. И луната, и нея - негвото момиче... Сънува,че танцуват двамата - с любимата си -  под звездите, той я беше обгърнал с цялата си нежност на света, а тя го гледаше с цялата любов, събрана в очите й. И беше толкова красива.

    А те танцуваха ли, танцуваха...

    Той се събуди и се почувства силен, по-силен от обикновено, почувства, че трябва да направи нещо добро и нещо хубаво. Беше 9 часа сутринта, облече се набързо и изтича до близкото цветарско магазинче, купи най-свежите и ароматни червени рози и изтича до дома на момичето му. Енергия кипеше от него и той я пръскаше навсякъде. Беше толкова волен и щастлив, а може би защото я обичаше...

      Тя го видя през малкото балконче на апартамента, в който живееше и като пеперуда бързо, волно долетя при него. Обеси ръце на врата му. Не видя цветята, които той бе скрил зад гърба си, но какво значение имаше това, нали сега той бе много по-важен от тях. Устните им нежно се вплетоха в най-чувствената целувка, телата им също - в най-силната и нежна прегръдка на света. После той показа свидното букетче и внимателно  й го поднесе. А тя сякаш не вярваше на очите си. Това бяха първите рози, подарявани й някога. И двамата знаеха, че тя няма да забрави никога този така малък, но толкова мил жест. Сега тя бе повече от щастлива. Хиляди пърхащи пеперуди вътре в нея я подтикваха мислено да лети, а това я накара да даде на своето момче всичкото време на света. Защото тя го обичаше, той нея може би също...

  - Знаеш ли, днес ми хрумна една идея. - каза момичето, като гледаше любимия си с онзи поглед, с който можеше да гледа само едно малко и невинно създание с чиста душа.

  - Каква? - отвърна й той с най-красивата си и мила усмивка.

  - Днес искам да бъдем заедно целия ден, непрекъснато искам да сме двамата. Ти няма да ме изпускаш от поглед и аз няма да пускам ръката ти. Днес искам да ми кажеш всичко, което искаш да ми споделиш и което не си ми казал. Защото днес ще имаме цялото време на света. Само за нас, за нас двамата. Съгласен ли си?

 - Разбира се, това е чудесно, мила. И искам да ти кажа нещо, което никога не съм ти казвал. Не знам как ще реагираш, но днес го почувствах истински.

Тя повдигна главата си, погледна го в очите, той също я гледаше и сякаш като отрепетирана сцена от най-култов филм, двамата едновременно и плахо изрекоха най-искреното и чувствено „Обичам те!"

Засмяха се - а после осъзнаха, че това бе единственото нещо, което не бяха си казвали някога. Защото те бяха заедно от доста време и бяха говорели за всичко.

 Но пак денят измина в смях, закачки, гоненици по зелената трева, ласки, целувки... любов.

Свечери се. А те бяха на най-самотното местенце, където никой не би могъл да ги намери, освен ако не знаеше къде са. И бяха наистина сами. И може би малко уморени...

Момичето седна на меката трева, последва я и нейното момче.

Той наистина никога не я изпусна от поглед, а тя все още държеше ръката му.

- Не казвай нищо. - изрече тя. Ето, виждаш ли, звездите се показаха. Луната днес е пълна. Искаш ли да танцуваме? Но не казвай нищо, тази вечер мога да чета мислите ти, да надникна в сърцето ти, да разбера какво искаш... Защото ние сме свързани... Не говори... Любими, не казвай нищо...

          Той й се усмихна, хвана я нежно през кръста, тихият ветрец пееше своята песен, а те танцуваха ли,  танцуваха... той я беше обгърнал с цялата си нежност на света, а тя го гледаше с цялата любов, събрана в очите й. И бяха толкова красиви.

        - Не говори... Тази нощ сме само двамата - аз и ти... А утре ще посрещнем заедно изгрева. Тук, на това вълшебно място. Ще го помниш винаги, нали?... Не казвай нищо... - прошепна тихичко момичето, отпусна леко глава и затвори очите си. Клепките й леко погъделичкаха лицето на момчето. После той потърси меките й устни. Целуна я... без да каже нито дума...