Глава XIX

 

Сутринта беше дъждовна, ръмеше от полунощ. Мая се въртеше все още сънена в леглото. Когато отвори очи и погледна през огромния френски прозорец на стаята си, направи кисело изражение. "Голям късмет, Федя щеше да бъде разочарован". Плановете им бяха доста по-различни. Беше тук само за  два дни. Отлиташе в петък сутрин  към Виена.

Не бързаше да става. Не искаше да засича Рая никъде. От вторник сутрин не си говореха. Винаги когато бяха скарани времето минаваше кошмарно бавно и тягостно. Вчера целият ден се мъчеше да избегне погледът ѝ. въпреки че прекараха голяма част от деня двете в една стая. За пръв път откакто се бяха върнали от Париж вечеряха заедно с майка им. Тамара беше извънредно превъзбудена. Пристигаше синът ѝ. Двете момичета се хранеха безмълвно, а майка им дори не забелязваше, че са намусени и не си говорят което беше доста необичайно. Единствено ги попита, просто за да се увери, че те ще докарат Феодор от летището. До края на вечерта не се интересуваше особено от нищо наоколо. Седна в хола с чаша вермут и се пренесе някъде, вгледана в таблета си. Мая и Рая  ѝ казаха "лека нощ", тя само кимна леко и продължи да си тананика нещо от класическото и балетно минало...

Тази сутрин Мая се чудеше как да се сдобри със сестра си. Изобщо не понасяше такива дни. А и Феодор щеше да забележи, неминуемо. Излезе от банята, все още умислена, но с готов план. Отиде до стаята на Рая и долепи ухото си до вратата. Не се чуваше нищо. Остана така още малко и тръгна към своята стая. Разтвори белия гардероб от дъбово дърво и измъкна оттам красива рокля в турско синьо. Беше ѝ подарък от Жак, донесе я от Бразилия в края на февруари. Рая обожаваше тази рокля. Довечера бяха на ресторант. "Ще ѝ я предложа" - помисли си с въздишка.

Сложи любимите си прилепнали дънки и бяла риза. Намръщи се. Косата ѝ отново изглеждаше ужасно,нито права, нито къдрава.  Не ѝ се занимаваше с това сега. В понеделник изпуснаха часа си за фризьор,защото Рая буквално се побърка по тестването на "BluEfficiency", a и по Зарко очевидно... На следващия ден имаха онлайн тестове по Ергонометрия, подготовка за предстоящия изпит. Веднага щом приключиха те слязоха долу в кухнята, прималели от глад. Лидия ги очакваше с вкусна лазаня, но едва бяха седнали, когато Рая преглъщайки първото парче изскочи настрани от масата с очи вперени в телефона си. Ухилена се затича по стълбите нагоре без да обръща внимание на учудените лица на Мая и Лидия.

След по-малко от десет минути вече тичаше към външната врата, държейки в ръка якето и чантата си. Точно преди да отвори извърна глава назад и каза:

- "Излизам! Ще се върна довечера."

Но капак на всичко сложи сутринта преди онлайн тестовете. Закусиха леко с мюсли. После Мая се пъхна в банята набързо, за да не изпусне часа на старта. Влизайки в стаята си завари Рая да ровичка в телефона ѝ.

-"Казах ти! Не искам да пипаш телефона ми, Рая!"

-"Не знаех, че това с Жак е толкова сериозно!" - каза Рая преди Мая да изтръгне телефона от ръцете ѝ. Оттогава не си говореха.

...

Мая все още разресваше своенравната си коса, когато в стаята едновременно с нещо като почукване влетя Рая. Странното  ѝ изражение на ухилена и необяснимо щастлива тийнейджърка озадачи Мая, която я гледаше със зяпнала уста. Сякаш нещо напълно беше изтрило спомените ѝ от предните два дни, е не съвсем всички спомени, както изглеждаше. Рая припкаше наоколо като ровеше където свари - в бижутата ѝ, после в гардероба...

- Какво правиш Рая? Полудя ли?

Див писък се изтръгна от устата на Рая, в ръцете си държеше синята рокля. Почти избута раздразнената Мая и наложи роклята върху себе си пред огледалото.

- Може ли, Маичка, нали може да я взема? Хайде, знаеш колко пъти съм те молила за нея?

- Да, за теб я извадих.

В този момент Рая я сграбчи, за да я целуне.

- Съкровище си, знаеш!

Държеше се странно от понеделник. Влюбваше ли се? Рая беше някак си твърде импулсивна. Палеше се докрай, избухваше като звезда, буквално не можеше да се стои до нея. Пращеше от енергия и изсипваше куп превъзбудени слова, точно както сега. Мая не спираше да я изучава с поглед, гледаше я как се кипри и прави муцуни пред огледалото, размахвайки синята рокля.

- Няма ли да се обличаш? - опита се да я извади от това състояние Мая.

- Да след минутка, минутка само.

 

...

Полетът от Москва се очакваше да кацне на време. Рая паркира изящния прототип точно пред вратите на пристигащите пътници. Имаха още около половин час до 11:45 ч. Тамара отказа да дойде с тях до летището. Тази сутрин изглеждаше особено притеснена. Обясни, че ще направи Йога упражненията си и ще ги чака всички на обяд у дома.

Мая преглеждаше съобщенията в телефона си докато Рая цъкаше с пръст тъчскрийна на бордовия компютър.

- Уникакно, погледни само! "Self-drive" може да ни закара сама у дома, дори без да има човек тук на шофьорското място.

- Нали знаеш, че това е забранено?! - обърна все още намръщеното си лице Мая.

- Е какво толкова? Идеално е! Няма вече нужда от "Drink&Drive"  не е ли супер? Тя ще си те прибере, ... докато се натискаш с гаджето си на задната седалка.

- Престани! Ужасно си гадна! Нямаш право да се ровиш в личния ми живот! Разбра ли? Аз не го правя, нали?

- Преди ми споделяше всичко.- каза Рая с някаква горчивина в гласа.

- Аз не те разпитвам, нали? Нито къде си, нито с кого. Не ти ровя и в телефона. Не те следя! Да не мислиш, че съм сляпа? И не виждам какво правите със Зарко?

- Мая, прекали! Нищо не правим със Зарко! Какви ги говориш? Искаш да загуби работата си ли?

- Не, разбира се, че не искам. Но ти също трябва да ме оставиш на мира! Не искам никого в личното си пространство. Ок?

- Да, добре, щом искаш да не споделяме. Така ще бъде!

Двете обърнаха напред главите си и потънаха в размисли.

- Хайде, слизаме! Тук пише, че е кацнал току що. - каза Рая като сочеше разписанието на върху екрана на управлението пред нея. - Взе ли бомбоните? Знаеш колко е луд за тези ментови гадости!

- Да в мен са. Цели два пакета!

Фоайето беше необичайно спокойно и почти празно. В този час кацаха само два полета. Скупчена та тълпа беше единствено пред плъзгащите се врати. Докато вървяха натам видяха, че първите пътници вече излизат. Застанаха зад семейство посрещачи и зачакаха, като се оглеждаха наоколо. Изминаха почти десет минути преди да се отвори вратата. Беше възрастна жена с две малки дечица. След нея излязоха още няколко души и група деца, говорещи оживено на руски език. Мая погледна часовника си, докато Рая вдигна телефона си. Беше Тамара, видяла, че полетът е кацнал.

- Добре мамо, веднага ще ти дам да го чуеш като се появи.

Мая я дръпна рязко и двете се насочиха към края на ограждението.

Към тях се приближаваше строен млад мъж с перфектно тяло в бял панталон и сако, с бледо розова риза и едва забележимо фишу около врата. Изглеждаше като холивудска звезда, а походката му събра очите на всички посрещачи. Феодор имаше леко матова кожа, красиви и фини черти на лицето, изящно оформени устни и главозамайващо сини очи. Черната му коса беше права и много гъста, падаше на остри кичури над слепоочията и идеално подчертаваше формата на лицето и скулите му.

Широката му усмивка разкри брилянтен блясък и перфектни зъби. Мая и Рая седяха заслепени, като всички наоколо. Не бяха го виждали от Коледа насам. Изглеждаше божествено. Той постави куфара си леко в страни от пътеката и протегна двете си ръце, за да ги прегърне. Стърчеше близо глава над тях. Двете го целунаха почти едновременно по бузите и се отдръпнаха да го огледат.

- Федя, выглядишь божественым, я онемею. Ето хорошо что ты мой брат!

Феодор се разсмя силно и я дръпна закачливо като разроши леко косата ѝ.

- Что вы делаете, как у вас дела волшебницы такие?

- Супер, это очень хорошо, что ты здесь снова. - Мая стоеше и гледаше усмихнатото му лице.

- Е, всего за два дня, но всё таки, мы будем веселиться, правильно?

- И как! И если ты знаеш какой зверь ждёт тебя! - каза Рая и го задърпа за ръка към изхода.

- Хей, подождите. Мои сюрпризы для вас. Мы оставим их здесь?

Феодор се наведе и измъкна един голям плик, който беше оставил зад куфара си.

Рая ококори очи с нетърпение. С невероятно съблазнителен поглед, който буквално разтопи женската аудитория наоколо, той извади едновременно с двете си ръце две еднакви пухени шапки от бяла лисица с висящи от двете страни като шал краища.

- Зима ушла, ну они могут быть отличным аксессуаром для других случаев!

Рая изпищя от радост при вида на този лукс. Изглеждаше невероятно. Издърпа едната от ръката му и си я сложи моментално.

- Мая, какво гледаш? Слагай я!

Мая се подчини безропотно и постави своята. Сензацията беше пълна. Феодор изпъна стойката си и грациозно тръгна напред, а от двете му страни момичетата пристъпваха като "снежни феи".

- Хорошо, это стоило. Теперь просто смотри! - Рая вече бързаше напред като теглеше Феодор за ръката.

Зад тях Мая едвам ги догонваше с тънките токчета, които обу специално за посрещането.

Феодор не беше най-запаления фен  на автомобилите. Средата му никак не предполагаше подобен сорт хобита. Беше натрупал сериозно състояние, можеше да си позволи невероятно луксозна кола. И въпреки това не проявяваше особен интерес. Рая хвърчеше около колата като го влачеше след себе си и му показваше всички тайни технологии, засекретени в екстериора на "BluEfficiency".

- Ну что скажешь? - попита тя докато издърпваше куфара от ръката му, за да го сложи в багажника.

- Эй, это уникальное! Дийствительно это Огняна? Это потрясающе. - Феодор изглеждаше страшно въудошевен.

- Только подожди, я отведу тебя в полигон после обеда. Он обеспеченным. Это здесь очень мощное, 1000 лошадинных сил, он будеть тебя склеить на месте. - Рая погледна с усмивка към синьото небе, което се подаваше  изпод разкъсаните облачета.

Мая се доближи и подаде на Федя двете пликчета с ментови бонбони.

- Ух, я почти их забыла в своей сумке.

- Ей, они тот же самые как прежде. Спасибо! Тот же самые, мама..., Тамара приносила меня такие...

Рая и Мая се вгледаха в лицето му при тези думи. Гласът му рязко беше спаднал, а изражението му коренно се промени.

- Ах, что я делаю? Мне надо сразу позвонить. Момент, вот и её!

- Здравствуй, Тамара, да, это я, Феодор, приехал. Всё в порядке, девушки взяли меня. Увидимся позже. ... Всё в порядке со мной. Будь спокойной. ... Мы приезжаем.

Рая пое телефона си обратно и го сложи в джоба на дънките.

- Хочешь ли ты водить? Она сама можеть, будь спокойны. Хочешь?

- Нет, Рая, я немножко утомленный, проснулся рано сегодня. Ты знаешь как я люблю Софию, наиболее водить. Нет, спасибо! Я её попробую на полигоне позже.

- Сесть тогда впереди. Нали Мая, ти ще седнеш отзад.

- Да всичко е наред. Идеално ми е там.

...

 

Тамара стоеше на стълбите пред вратата загърната с красив бял шал с дантелени декорации. Косата ѝ беше вдигната в изряден кок, а на ушите си носеше перлени обеци с изящна, капковидна форма. Беше облечена в дълга черна рокля с висока поло-яка и права, почти по тялото, само в долния ѝ край платът се навиваше на меки къдри.

Лицето ѝ беше напрегнато, а очите уморени. Когато видя  колата да се приближава тя внимателно слезе по стъпалата и направи няколко крачки напред, за да ги посрещне. Рая изскочи първа, все още с бялата шапка върху главата си. Тамара дори не я забеляза. В очите ѝ плуваха сълзи, не виждаше нищо друго, освен него...

Феодор се изправи от седалката излезе и затвори вратата с видимо задоволство.

- Кокда я увижу Огняна? Эта машина уникальная!

- Здравствуй, Федя. - треперещият глас на Тамара накара всички да се обърнат към нея. В тази рокля слабата ѝ фигура изглеждаше толкова крехка, почти като порцеланова статуетка.

Той се приближи до нея и я прегърна нежно през раменете.

- Здравствуй, Тамара. Ты выглядишь очень хорошо. Не правда ли, девушки? - Феодор извърна назад глава сякаш търсеше спасение. Никой обаче не помръдна.

Никога не можа да преодолее стеснението си от тези първи минути на срещите с нея. Като дете хиляди пъти си представяше как ще я види, ще се затича към нея и ще я прегърне силно, до без дъх. Толкова силно, че да го заболи даже. Чакаше с часове на прозореца в дните, в които тя пристигаше, за да я зърне отдалеч. Но после, вече застанал пред нея свиваше ръцете си отзад на кръста и навеждаше глава. ... Заспиваше в топлите си сълзи шепнейки сам в тъмната стая "Обичам те мамо, обичам те мамо, обичам те..."

Тамара се разтресе от някакъв неочакван тремор, преминал като светкавица през нея. Буцата в гърлото ѝ я задушаваше. Феодор стоеше само на крачка от нея, а толкова далеч ...

Обърна се рязко и тръгна към къщата. Момичетата се спогледаха. Рая побърза да извади куфара и по-малката пътна чанта. Тримата мълчаливо се заизкачваха по стълбите като Феодор вървеше най-отзад.  

На вратата ги посрещна Лидия. Със сълзи на очи тя прегърна Федя и задържа лицето му в ръцете си за няколко секунди. След това побърза да затвори вратата след тях.

Къщата сияеше. Въпреки, че беше обяд всички лампи светеха като в дворец. Беше топло и уютно. Ухаеше прекрасно на масло и ванилия. На масата се виждаше огромен букет във висока ваза и препълнена купа с плодове. Феодор се огледа и потърси с очи Тамара, но тя изглежда беше отишла някъде навътре.

Лидия се изправи отново срещу тях.

- Гладни ли сте? Почти съм готова. Федя как беше полетът?

- Нормально, Лидия, спасибо, я спал даже немного.

- Искаш ли да оставя куфара в стаята ти. Още от вчера съм я подготвила?

Феодор се усмихна.

- Лидия, спасибо. Как я могу тебя беспокоить? Я возьму его сам. Комната для гостей находится внизу, правда, здесь на первом етаже?

Лидия кимна с усмивка, мъчейки се да превъзмогне вълнението  и болката си. Феодор не трябваше да се чувства като гост в този дом.

- Всё в порядке, Лидия. Я оставлю чемодан и сразу приду.

Рая беше разтворила хладилника и отново нададе познатият смразяващ вой.

- Майко мила, гледай каква торта има тук. Заела е почти всичко в хладилника. Лидия кога ще я извадим?

- Току що я направих. За утре вечер е за рожденият ви ден. Нали Феодор няма да е тук тогава. Ще празнуваме и утре.

Рая погледна тъжно бялата пухкава пяна и красивата декорация и затвори хладилника.

Феодор знаеше пътя отлично. Беше спал в тази стая още от първото си гостуване тук. Тя беше просторна, светла с големи френски прозорци, водещи директно към кокетната градина зад къщата. Имаше и голяма баня с вана. Той остави куфара близо до гардероба. Доближи се до широката спалня, свалли сакото си и понечи да го остави на леглото. Но се спря. Близо до края на плюшеното шалте стоеше малък плик като за писмо, но наполовина по-малко от стандартния размер. Върху плика имаше червено сърце - шоколадов бонбон в станиол. Той го задържа в ръката си за секунда. Усети напрежението, пулсиращо между веждите. Седна на края на леглото и взе плика. Не беше запечатан. Отвори го. Вътре имаше малко листче, сгънато на две. С красив почерк там стоеше изписано само:

"Je t’aime de tout mon coeur! Est-ce que tu me pardonneras jamais?"

Познатата болка прониза отново сърцето му. "Тази празнота..., имаше ли изобщо надежда да се запълни някога?"

Остави плика, до него писмото, а в страни червеното сърчице. Излезе от стаята без да се обръща. Ушите му кънтяха. Болка му причиняваха дори стъпките в мекия килим. Потънал в мислите си далеч назад в тъжното си детство, той премина покрай леко открехнатата врата на другата стая за гости. С периферията на окото си видя падналия на земята бял, дантелен шал. Спря се. Погледна през вратата навътре в стаята. Тогава чу тихият ѝ сподавен плач. Усети още по-силна болка в главата си. Направи няколко крачки и я видя, свита върху леглото с гръб към него. Не беше го чула.

- Мама, не плачь!

Тамара се извърна към него. Кристално сините очи плуваха в неописуема скръб.

- Я не хотела, Федя. Прости меня!

- Прийти к нам, мама, прийти. Не оставайся здесь одна.

Тамара се изправи бавно. Погледна го още по-тъжно и повдигна слабата си ръка към него.

Мая и Рая замръзнаха на местата си. Лидия се обърна назад в посоката, където гледаха. Бледа и отпусната Тамара беше хванала под ръка Феодор...

 

 

 

Глава XIX

 

******* български текст

 

Сутринта беше дъждовна, ръмеше от полунощ. Мая се въртеше все още сънена в леглото. Когато отвори очи и погледна през огромния френски прозорец на стаята си, направи кисело изражение. "Голям късмет, Федя щеше да бъде разочарован". Плановете им бяха доста по-различни. Беше тук само за  два дни. Отлиташе в петък сутрин  към Виена. 

Не бързаше да става. Не искаше да засича Рая никъде. От вторник сутрин не си говореха. Винаги когато бяха скарани времето минаваше кошмарно бавно и тягостно. Вчера целият ден се мъчеше да избегне погледът ѝ. въпреки че прекараха голяма част от деня двете в една стая. За пръв път откакто се бяха върнали от Париж вечеряха заедно с майка им. Тамара беше извънредно превъзбудена. Пристигаше синът ѝ. Двете момичета се хранеха безмълвно, а майка им дори не забелязваше, че са намусени и не си говорят което беше доста необичайно. Единствено ги попита, просто за да се увери, че те ще докарат Феодор от летището. До края на вечерта не се интересуваше особено от нищо наоколо. Седна в хола с чаша вермут и се пренесе някъде, вгледана в таблета си. Мая и Рая  ѝ казаха "лека нощ", тя само кимна леко и продължи да си тананика нещо от класическото и балетно минало...

Тази сутрин Мая се чудеше как да се сдобри със сестра си. Изобщо не понасяше такива дни. А и Феодор щеше да забележи, неминуемо. Излезе от банята, все още умислена, но с готов план. Отиде до стаята на Рая и долепи ухото си до вратата. Не се чуваше нищо. Остана така още малко и тръгна към своята стая. Разтвори белия гардероб от дъбово дърво и измъкна оттам красива рокля в турско синьо. Беше ѝ подарък от Жак, донесе я от Бразилия в края на февруари. Рая обожаваше тази рокля. Довечера бяха на ресторант. "Ще ѝ я предложа" - помисли си с въздишка.

Сложи любимите си прилепнали дънки и бяла риза. Намръщи се. Косата ѝ отново изглеждаше ужасно,нито права, нито къдрава.  Не ѝ се занимаваше с това сега. В понеделник изпуснаха часа си за фризьор,защото Рая буквално се побърка по тестването на "BluEfficiency", a и по Зарко очевидно... На следващия ден имаха онлайн тестове по Ергонометрия, подготовка за предстоящия изпит. Веднага щом приключиха те слязоха долу в кухнята, прималяли от глад. Лидия ги очакваше с вкусна лазаня, но едва бяха седнали, когато Рая преглъщайки първото парче изскочи настрани от масата с очи вперени в телефона си. Ухилена се затича по стълбите нагоре без да обръща внимание на учудените лица на Мая и Лидия. 

След по-малко от десет минути вече тичаше към външната врата, държейки в ръка якето и чантата си. Точно преди да отвори извърна глава назад и каза:

- "Излизам! Ще се върна довечера."

Но капак на всичко сложи сутринта преди онлайн тестовете. Закусиха леко с мюсли. После Мая се пъхна в банята набързо, за да не изпусне часа на старта. Влизайки в стаята си завари Рая да ровичка в телефона ѝ. 

-"Казах ти! Не искам да пипаш телефона ми, Рая!"

-"Не знаех, че това с Жак е толкова сериозно!" - каза Рая преди Мая да изтръгне телефона от ръцете ѝ. Оттогава не си говореха.

...

Мая все още разресваше своенравната си коса, когато в стаята едновременно с нещо като почукване влетя Рая. Странното  ѝ изражение на ухилена и необяснимо щастлива тийнейджърка озадачи Мая, която я гледаше със зяпнала уста. Сякаш нещо напълно беше изтрило спомените ѝ от предните два дни, е не съвсем всички спомени, както изглеждаше. Рая припкаше наоколо като ровеше където свари - в бижутата ѝ, после в гардероба...

- Какво правиш Рая? Полудя ли?

Див писък се изтръгна от устата на Рая, в ръцете си държеше синята рокля. Почти избута раздразнената Мая и наложи роклята върху себе си пред огледалото.

- Може ли, Маичка, нали може да я взема? Хайде, знаеш колко пъти съм те молила за нея?

- Да, за теб я извадих.

В този момент Рая я сграбчи, за да я целуне.

- Съкровище си, знаеш!

Държеше се странно от понеделник. Влюбваше ли се? Рая беше някак си твърде импулсивна. Палеше се докрай, избухваше като звезда, буквално не можеше да се стои до нея. Пращеше от енергия и изсипваше куп превъзбудени слова, точно както сега. Мая не спираше да я изучава с поглед, гледаше я как се кипри и прави муцуни пред огледалото, размахвайки синята рокля. 

- Няма ли да се обличаш? - опита се да я извади от това състояние Мая.

- Да след минутка, минутка само.

 

...

Полетът от Москва се очакваше да кацне на време. Рая паркира изящния прототип точно пред вратите на пристигащите пътници. Имаха още около половин час до 11:45 ч. Тамара отказа да дойде с тях до летището. Тази сутрин изглеждаше особено притеснена. Обясни, че ще направи Йога упражненията си и ще ги чака всички на обяд у дома. 

Мая преглеждаше съобщенията в телефона си докато Рая цъкаше с пръст тъчскрийна на бордовия компютър. 

- Уникакно, погледни само! "Self-drive" може да ни закара сама у дома, дори без да има човек тук на шофьорското място.

- Нали знаеш, че това е забранено?! - обърна все още намръщеното си лице Мая.

- Е какво толкова? Идеално е! Няма вече нужда от "Drink&Drive"  не е ли супер? Тя ще си те прибере, ... докато се натискаш с гаджето си на задната седалка.

- Престани! Ужасно си гадна! Нямаш право да се ровиш в личния ми живот! Разбра ли? Аз не го правя, нали?

- Преди ми споделяше всичко.- каза Рая с някаква горчивина в гласа.

- Аз не те разпитвам, нали? Нито къде си, нито с кого. Не ти ровя и в телефона. Не те следя! Да не мислиш, че съм сляпа? И не виждам какво правите със Зарко?

- Мая, прекали! Нищо не правим със Зарко! Какви ги говориш? Искаш да загуби работата си ли?

- Не, разбира се, че не искам. Но ти също трябва да ме оставиш на мира! Не искам никого в личното си пространство. Ок?

- Да, добре, щом искаш да не споделяме. Така ще бъде! 

Двете обърнаха напред главите си и потънаха в размисли. 

- Хайде, слизаме! Тук пише, че е кацнал току що. - каза Рая като сочеше разписанието на върху екрана на управлението пред нея. - Взе ли бомбоните? Знаеш колко е луд за тези ментови гадости!

- Да в мен са. Цели два пакета!

Фоайето беше необичайно спокойно и почти празно. В този час кацаха само два полета. Скупчената тълпа беше единствено пред плъзгащите се врати. Докато вървяха натам видяха, че първите пътници вече излизат. Застанаха зад семейство посрещачи и зачакаха, като се оглеждаха наоколо. Изминаха почти десет минути преди да се отвори вратата. Беше възрастна жена с две малки дечица. След нея излязоха още няколко души и група деца, говорещи оживено на руски език. Мая погледна часовника си, докато Рая вдигна телефона си. Беше Тамара, видяла, че полетът е кацнал. 

- Добре мамо, веднага ще ти дам да го чуеш като се появи.

Мая я дръпна рязко и двете се насочиха към края на ограждението. 

Към тях се приближаваше строен млад мъж с перфектно тяло в бял панталон и сако, с бледо розова риза и едва забележимо фишу около врата. Изглеждаше като холивудска звезда, а походката му събра очите на всички посрещачи. Феодор имаше леко матова кожа, красиви и фини черти на лицето, изящно оформени устни и главозамайващо сини очи. Черната му коса беше права и много гъста, падаше на остри кичури над слепоочията и идеално подчертаваше формата на лицето и скулите му. 

Широката му усмивка разкри брилянтен блясък и перфектни зъби. Мая и Рая седяха заслепени, като всички наоколо. Не бяха го виждали от Коледа насам. Изглеждаше божествено. Той постави куфара си леко в страни от пътеката и протегна двете си ръце, за да ги прегърне. Стърчеше близо глава над тях. Двете го целунаха почти едновременно по бузите и се отдръпнаха да го огледат.

- Федя, изглеждаш зашеметяващо, онемявам. Добре, че си ми брат!

Феодор се разсмя силно и я дръпна закачливо като разроши леко косата ѝ. 

- Какво правите, как сте чаровници?

- Супер, колко е готино, че си пак тук. - Мая стоеше и гледаше усмихнатото му лице.

- Е, да за два дни, но все пак, ще се позабавляваме нали?

- И още как! Ако знаеш какъв звяр те чака, ще полудееш на мига! - каза Рая и го задърпа за ръка към изхода.

- Хей, почакай. Изненадите ми за вас. Тук ли ще ги оставим?

Феодор се наведе и измъкна един голям плик, който беше оставил зад куфара си.

Рая ококори очи с нетърпение. С невероятно съблазнителен поглед, който буквално разтопи женската аудитория наоколо, той извади едновременно с двете си ръце две еднакви пухени шапки от бяла лисица с висящи от двете страни като шал краища. 

- Е зимата мина, но те са чудесен аксесоар и за други поводи!

Рая изпищя от радост при вида на този лукс. Изглеждаше невероятно. Издърпа едната от ръката му и си я сложи моментално.

- Мая, какво гледаш? Слагай я!

Мая се подчини безропотно и постави своята. Сензацията беше пълна. Феодор изпъна стойката си и грациозно тръгна напред, а от двете му страни момичетата пристъпваха като "снежни феи".

- Добре, струваше си. А сега само гледай! - Рая вече бързаше напред като теглеше Феодор за ръката. 

Зад тях Мая едвам ги догонваше с тънките токчета, които обу специално за посрещането.

Феодор не беше най-запаления фен  на автомобилите. Средата му никак не предполагаше подобен сорт хобита. Беше натрупал сериозно състояние, можеше да си позволи невероятно луксозна кола. И въпреки това не проявяваше особен интерес. Рая хвърчеше около колата като го влачеше след себе си и му показваше всички тайни технологии, засекретени в екстериора на "BluEfficiency". 

- Какво ще кажеш? - попита тя докато издърпваше куфара от ръката му, за да го сложи в багажника.

- Хей уникално е това? Наистина ли е на Огнян? Това е невероятно. - Феодор изглеждаше страшно въудошевен.

- Почакай само да те изведа следобяд на полигона с нея. Обезопасен е. Това тук е страшно мощно 1000 конски сили, ще те залепи на място. - Рая погледна с усмивка към синьото небе, което се подаваше  изпод разкъсаните облачета.

Мая се доближи и подаде на Федя двете пликчета с ментови бонбони.

- Ух за малко да ги забравя в чантата си.

- Хей, същите са. Благодаря! Същите, мама..., Тамара ми носеше такива...

Рая и Мая се вгледаха в лицето му при тези думи. Гласът му рязко беше спаднал, а изражението му коренно се промени. 

- Ауу, виж каква съм. Трябваше да я набера веднага. Секунда, ето давам ти я!

- Здравей Тамара, да Феодор съм, кацнах. Всичко е наред момичетата ме поеха. Ще се видим след малко. ... Да добре съм. Бъди спокойна. ... Идваме. 

Рая пое телефона си обратно и го сложи в джоба на дънките.

- Искаш ли ти да караш? Спокойно тя си може и сама. Искаш ли?

- Не Рая, малко съм уморен, станах много рано днес. А и знаеш колко харесвам София, особено да шофирам. Не, благодаря! Ще я изпробвам на полигона по-късно.

- Сядай тогава отпред. Нали Мая, ти ще седнеш отзад.

- Да всичко е наред. Идеално ми е там. 

...

 

Тамара стоеше на стълбите пред вратата загърната с красив бял шал с дантелени декорации. Косата ѝ беше вдигната в изряден кок, а на ушите си носеше перлени обеци с изящна, капковидна форма. Беше облечена в дълга черна рокля с висока поло-яка и права, почти по тялото, само в долния ѝ край платът се навиваше на меки къдри.

Лицето ѝ беше напрегнато, а очите уморени. Когато видя колата да се приближава тя внимателно слезе по стъпалата и направи няколко крачки напред, за да ги посрещне. Рая изскочи първа, все още с бялата шапка върху главата си. Тамара дори не я забеляза. В очите ѝ плуваха сълзи, не виждаше нищо друго, освен него...

Феодор се изправи от седалката излезе и затвори вратата с видимо задоволство. 

- Кога ще видя Огнян? Тази кола е уникална!

- Здравей Федя. - треперещият глас на Тамара накара всички да се обърнат към нея. В тази рокля слабата ѝ фигура изглеждаше толкова крехка, почти като порцеланова статуетка. 

Той се приближи до нея и я прегърна нежно през раменете.

- Здравей Тамара. Много добре изглеждаш. Нали момичета? - Феодор извърна назад глава сякаш търсеше спасение. Никой обаче не помръдна. 

Никога не можа да преодолее стеснението си от тези първи минути на срещите с нея. Като дете хиляди пъти си представяше как ще я види, ще се затича към нея и ще я прегърне силно, до без дъх. Толкова силно, че да го заболи даже. Чакаше с часове на прозореца в дните, в които тя пристигаше, за да я зърне отдалеч. Но после, вече застанал пред нея свиваше ръцете си отзад на кръста и навеждаше глава. ... Заспиваше в топлите си сълзи шепнейки сам в тъмната стая "Обичам те мамо, обичам те мамо, обичам те..."

Тамара се разтресе от някакъв неочакван тремор, преминал като светкавица през нея. Буцата в гърлото ѝ я задушаваше. Феодор стоеше само на крачка от нея, а толкова далеч ...

Обърна се рязко и тръгна към къщата. Момичетата се спогледаха. Рая побърза да извади куфара и по-малката пътна чанта. Тримата мълчаливо се заизкачваха по стълбите като Феодор вървеше най-отзад.  

На вратата ги посрещна Лидия. Със сълзи на очи тя прегърна Федя и задържа лицето му в ръцете си за няколко секунди. След това побърза да затвори вратата след тях. 

Къщата сияеше. Въпреки че беше обяд всички лампи светеха като в дворец. Беше топло и уютно. Ухаеше прекрасно на масло и ванилия. На масата се виждаше огромен букет във висока ваза и препълнена купа с плодове. Феодор се огледа и потърси с очи Тамара, но тя изглежда беше отишла някъде навътре. 

Лидия се изправи отново срещу тях. 

- Гладни ли сте? Почти съм готова. Федя как беше полетът?

- Съвсем нормално Лидия, благодаря, дори поспах малко. 

- Искаш ли да оставя куфара в стаята ти. Още от вчера съм я подготвила?

Феодор се усмихна.

- Лидия, благодаря ти. Как бих могъл да те товаря така? Сам ще го отнеса. Стаята за гости в дъното нали, тук на първия етаж? 

Лидия кимна с усмивка, мъчейки се да превъзмогне вълнението  и болката си. Феодор не трябваше да се чувства като гост в този дом.

- Всичко е наред Лидия. Ще оставя куфара и веднага се връщам.

Рая беше разтворила хладилника и отново нададе познатият смразяващ вой.

- Майко мила, гледай каква торта има тук. Заела е почти всичко в хладилника. Лидия кога ще я извадим? 

- Току що я направих. За утре вечер е за рожденият ви ден. Нали Феодор няма да е тук тогава. Ще празнуваме и утре.

Рая погледна тъжно бялата пухкава пяна и красивата декорация и затвори хладилника. 

Феодор знаеше пътя отлично. Беше спал в тази стая още от първото си гостуване тук. Тя беше просторна, светла с големи френски прозорци, водещи директно към кокетната градина зад къщата. Имаше и голяма баня с вана. Той остави куфара близо до гардероба. Доближи се до широката спалня, свалли сакото си и понечи да го остави на леглото. Но се спря. Близо до края на плюшеното шалте стоеше малък плик като за писмо, но наполовина по-малко от стандартния размер. Върху плика имаше червено сърце - шоколадов бонбон в станиол. Той го задържа в ръката си за секунда. Усети напрежението, пулсиращо между веждите. Седна на края на леглото и взе плика. Не беше запечатан. Отвори го. Вътре имаше малко листче, сгънато на две. С красив почерк там стоеше изписано само:

"Обичам те от цялото си сърце! Ще ми простиш ли някога?"

Познатата болка прониза отново сърцето му. "Тази празнота..., имаше ли изобщо надежда да се запълни някога?"

Остави плика, до него писмото, а в страни червеното сърчице. Излезе от стаята без да се обръща. Ушите му кънтяха. Болка му причиняваха дори стъпките в мекия килим. Потънал в мислите си далеч назад в тъжното си детство, той премина покрай леко открехнатата врата на другата стая за гости. С периферията на окото си видя падналия на земята бял, дантелен шал. Спря се. Погледна през вратата навътре в стаята. Тогава чу тихият ѝ сподавен плач. Усети още по-силна болка в главата си. Направи няколко крачки и я видя, свита върху леглото с гръб към него. Не беше го чула. 

- Мамо! Не плачи! 

Тамара се извърна към него. Кристално сините очи плуваха в неописуема скръб. 

- Не исках, Федя. Прости ми!

- Ела мамо, ела при нас, не стой тук сама.

Тамара се изправи бавно. Погледна го още по-тъжно и повдигна слабата си ръка към него. 

Мая и Рая замръзнаха на местата си. Лидия се обърна назад в посоката, където гледаха. Бледа и отпусната Тамара беше хванала под ръка Феодор...