НЕ СЪМ АЗ

          Вървях сам по оживената улица в добро разположение на духа и се радвах на шумящия край мене живот. Не че нямах грижи, не че всичко ми беше наред, но просто в този момент бях успял да се абстрахирам от проблемите и да се отдам на приятното усещане от това, че съм жив и здрав. И слава богу, не срещах никакви познати. Исках да остана сам със себе си сред всички. Удоволствието ми обаче не трая дълго. Една дама, идваща насреща, се вторачи в мен с големите си изразителни очи и се спря.

          - Хей, приятелю! - викна ми тя. - Не ме ли помниш!?

          Чертите на лицето ù ми бяха познати отнякъде, но нямах спомен откъде. Като разбра, че не мога да я позная, тя ми рече:

          - А някога много ме харесваше и дори ме преследваше.

          Едва сега далечен спомен пробяга в съзнанието ми. Ненужен спомен, скътан в дълбоките гънки на паметта ми. Усмивката ù го изкарваше на преден план. Едно далечно младежко увлечение - силно, но мимолетно и без последствия.

          -  Не си се променила, все така си красива и жизнена, както тогава - излъгах смело аз.

          -  Нали. Хайде да отидем да пийнем по нещо, да си припомним младостта -предложи тя.

           -  Извинявай, сега съм зает. Нека го отложим за друг път.

           На лицето ù се изписа разочарование.

           -  А някога едно такова предложение можеше да те направи щастлив.

           - Да, можеше. Но този, за когото говориш, че съм бил аз, е вече друг. Ще ти  се обадя друг път - казах, обърнах ù гръб и тръгнах.

           След миг, съвзела се от неочакваната ми реакция, тя подвикна след мен:

           -  Как ще ми се обадиш, като не знаеш къде? През рамо отвърнах:

           -  Това е моя грижа, остави на мен.

          Продължих напред, но вече нямах това безгрижие в душата и сърцето, с което крачех до преди малко. Срещата насочи мислите ми в друга посока. "Колко са се променили нещата. За мене, за когото още нищо не знаят днес, ще стана неизвестно кой в бъдещето. Затова не трябва да се вземат много присърце превратностите на съдбата."

          Насреща се зададоха двама познати, които оживено разговаряха за нещо. За да избегна срещата с тях, кривнах в страничната улица, пресичаща главната, с надеждата, че там ще мога спокойно да се разхождам, останал сам със себе си.