May 10, 2021, 8:49 AM  

Не съм от тия дето 2.... 

  Prose » Narratives
300 5 37
9 мин за четене

© Ирина Филипова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Това ми беше идеята, Валентине, всеки има какво да си спомни, но като че забравяме да го разказваме, а и не винаги има на кого...Аз много обичах да се снимам, тогава само на фотоателие и някой със свой фотоапарат.Като ходехме на екскурзии, на софри по празници, след манифестации по празничните улици и площади...все се снимахме!Имам толкова много снимки, е, черно бели, но са свързани с някакъв спомен...Подредени в албуми..Затова никога не скучая.
    Радвам се, че ти е харесал разказът ми.Видях, че не си прочел първа част- за прякорите в Лом. Забавна е.
  • На матурата по литература, учителката ме смъмри, че всичко е точно, но съм бил много лаконичен. Не съкращавай нищо Ирина, толкова е цветно! Благодаря ти, че ме върна там, в младостта ни!
  • Не зная, Наде, аз и за тоя разказ не бях сигурна дали ще завладея публика...Прозата се чете по- бавно и трудно, но време и материал имам, така че може да се престраша....Благодаря ти за оценката и идеята!
  • Обожавам такива разкази. Иржи, защо не помислиш за нещо по - обширно? Роман?
  • Извинявам се, пропуснала съм отговора на коментарите ви
    Пепи- зависи от възрастта, а времето е било еднакво за всички- друг ред, закони, лутане, всички сме се "пекли" на един огън! Само "стегнацията" в малкия град е била по- осезаема с плюс действащи и "местни" закони, защото там и "Бог високо и цар далеко!"...
    И аз, Руми, знаех от доста проби в миналото, че мога да разказвам, при това виждам и грешките си- малко дълго разказвам, както виждаш тоя дефект е и в коментарите ми! Трудно успявам да съм лаконична! Но един ако се намери да ми го подчертае, ще намеря начин да се коригирам....
    Ами, Силве, ако ти казваш "защо в понеделник, хайде, давай го..." дали всички го казват същото?...Не съм само аз за четене!....
    Благодаря, че ме прочетохте!
  • Видях, че вече е излязла и трета част, а аз още нищо не съм казала за тази... Иржи, чета те с голямо удоволствие, може би ще повторя доста от коментиралите преди мен, но ти наистина умееш да разказваш по един много специален начин, грабвайки вниманието на читателя. От твоята поредица може да се получи невероятен сценарий за филм. Благодаря ти, Иржи! 🌷
  • Е, защо чак до понеделник, ако е готов, давай го. 🙂
  • 💐 "Живот като живот", му казвам аз. Всичко има. Преживяхме и 1985 и 1986 с големите суши, когато и София се беше превърнала цялата в дискотека: присветне, угасне, присветне, угасне. Режима на тока. И купонната след '90, и... за сега не ми се мисли. Здраве да е!
    Поздравления!
  • Вече мога да "затворя" страницата, знаех че не можеше да не наминеш, Юри!
    Радвам се, че одобряваш новото ми поприще, че все още задържам вниманието ти! А имам толкова материал!! Не изчерпвам всичко, оставям и всеки да си спомни нещо...Не искам и само суперлативи, а и мнение дали не се увличам в дълги подробности, стила ми, нещо като "това - да, онова- не"...Че на мен взе да ми харесва да не ме ограничават римите и ритъма! Е, няма да ги изоставя, но сега ще си "начешам крастата" известно време!! Вече съм готова със следващия разказ. Чакам само понеделника.
  • Браво, Иржи! Можеш много добре да разказваш, правиш го много увлекателно и се чете на един дъх, както е казал Марко. Спомних си, какви здрави и масивни чинове имаше по онова време! Аз също успях да поживея доста в социализма. Бяха бедни, но хубави тридесет години - бяхме млади! Поздрави! 😊🌷🌷🌷
  • Благодаря ти, Марко, и за хубавите и окуражаващи думи, и за напътствието ти как да оправя словореда! Да ти кажа и на мен ми "боде" в очите това разместване на изреченията...В черновата ми, която копирах не беше така, но
    вероятно неправилна команда съм дала на коректора, хем избрах чертичките, които подравняват и ляво и дясно...Ето това искам аз, не само суперлативи, а дори за грешна запетайка, въпреки че и да се усъвършенствам толкова, няма за кога....А имам още много "материал" в главата и ако не ви отегча....ще пиша, всеки понеделник! До скоро, Марко!
  • Прекрасно написано, Иржи ! Прочетох на един дъх.
    Видя ли, че ти се получи? Казах ти. То си е в теб - таланта да пишеш.
    Просто седни и пиши.
    И кликни на коректора, за да ти изравни текста от ляво.
    За да не стои написаното като стих.
    Поздрави и чакаме още !
  • Как се радвам, Мария, че извиках спомени и у теб! А аз правя това и със себе си! Понеже обичам да се снимам, имам и много снимки от целия ми живот и не в кутии или пликове, а подредени в албуми/ имам такова житейско изкривяване!!/ и някога , особено зиме, когато не излизам много, като се заровя в тях....и от всяка снимка изплуват спомени...."Доказателство", че съм живяла и то не безлично! Сега, бих могла като Шехерезада да разказвам хиляда и една нощ все истории....стига да има слушатели!
  • Помня времето, когато слагаха печат на коляното на момичетата, ако полата им е по-къса, ( поне в ямболските гимназии беше така), връщаха те вкъщи, да си вземеш баретата, ако си я забравил, изключваха те от училище, ако си отишъл на църква за Великден. А после като редактор на общински вестник писах за един храм в с. Войника, превърнат в младежки дом...
    Много спомени предизвика в мен, скъпа Иржи!❣️ Разказваш увлекателно, с чувство и отношение.
    Радвам ти се! И искам още! Пиши и ни разказвай!🤗🌺🍀
  • Руми/Щерева/, различно, но всеки е преживял по нещо от онова време....А аз- открай до край, но има разлика от преживяното в Лом, в първите години и после в София с по- "олекотени" събития...Родителите наистина знаят много повече...Сега ще разказвам разни по- забавни случки, защото не съм от тия дето...са само черногледи!
    Радвам се, че ме посещаваш, Зигфрид и дано и занапред да ти е интересно!
    Не можеше редицата под разказа ми да е без теб, Роси! Ти си такъв майстор на прозата, че хем е комплимент за мен, хем искам да чуя мнението ти...И не само суперлативи, аз понасям и критика, макар че няма за кога да се уча....Зная, че почти всички тук сте доста по- млади, дори мислех, че няма да ви е интересно, но когато се разказват от първо лице, събитията може и да оживеят....До скоро, до пак,Роси!
  • Иржи, аз съм от малко по-късното поколение, но имах униформа и емблема, разбира се и вечерен час. Разказваш увлекателно! Чакам продължението с нетърпение!
  • Радвам се, че ти харесва моето разказване, Ирина! Нали виждаш и коментарите ми колко са "изчерпателни". Предпочитам стиховете, но за там имам претенции към себе си и ме дразни всяко нарушение на ритъма, и не мога да дам воля на стихията си!А ти си толкова млада, че всичко вече е било по- инъче, а и си живяла ако не в София, може би в по- голям град...А Лом беше малък като трите си букви, но "биографията" му и това, че имаше допир до Европа го правеше голям във всеки смисъл..."Лошите" преживявания вече си ги разказваме , но не с болка, а дори с умиление и когато се правеха някакви срещи на съученици или съграждани, ставаше такъв театър!....Сигурна съм, че при всички е така!
    Ще пиша Руми/Соларе/, затова "вина" има Латинка Златна, която намери, че понякога коментарите са ми по- интересни от моите произведения/стиховете/ и това даде идея да пробвам дали ще задържа вниманието ви...Е, доказахте ми, че мога и продължавам...
  • Това е и целта, Краси, всеки да си спомни нещо, макар, че като гледам от "моето време" съм си само аз....То и аз не всичко от него го преживявах лично, защото
    "домашното възпитание" не позволяваше...Мисля, че журовете са били в провинцията само, особено в градовете с "допир до света", както ние чрез Дунава...
    Живяла съм, докторе, от първия до последния ден на соц-а! Макар и деветгодишна си спомням как се "смени" властта...Затова всичко беше по- жестоко, отколкото в София! Ние, децата носехме "вината" и на родителите си, когато те не желаят бързо да се "пребоядисат"!...Отделно и за нашите золуми!Пък и ти си по-млад човек и вече "ластикът", с който нас ни връзваха вече е бил по- разхлабен...Поне имахме радио и бяхме в крак с новините, дори децата. Помня изгряването и на Лили Иванова и на Емил Димитров, а Людмила Живкова беше много по- късно, бях вече в София, но ще стигна и до тях!..../ако продължавате да четете със същия интерес!/
  • Уау, наистина много интересно и увлекателно разказваш! Запленен съм. Нямам търпение за веселите случки, хуморът ти е страхотен! Пиши! Поздравления!!
  • Всичко като на лента. И право и вярно и леко и весело в детските очи, но родителите ни- те си знаят трудностите! Пиши, тези неща трябва да се знаят. Детските очи преминали през зрелостта!
  • Разказваш с живец, Иржи! Времето оживява при теб..Пиши, че виж колко се насъбрахме в „Чакащи„ за продължение..Поздравления!
  • Много интересно разказваш, Иржи. В прозата си в твои води. И хуморът ти си го бива 😊
    Аз изживях съзнателно 80те, но няма нищо общо. Почти с умиление си спомням сините манти, ученическите дискотеки по обяд, бригадите, влюбванията и поне веднъж месечно целият клас при директорката. Строго мъмрене 😂
    Давай нататък 👍🌺
  • Ирина, ти си хванала последните години на Сталинизма и Великите Априлски пленуми на Партията Майка. Пък аз бях в Брежневото време и "Свободата" с появата на Людмила Живкова. Тогава вече бяхме хора и аз ходех с коса до раменете (и ми намаляваха поведението за нея) и стоях на един чин с момиче ( такива бяха изискванията- момче, момиче; момче, момиче) иначе както казва Краси, играехме си на стражари и апаши с даскалите.
  • Интересно разказваш давай нататък! За много от нещата и аз си спомних, но на "журове" не съм ходила. Помня "да бие, да бие" и "апаши и стражари" и мантата, емблемата, а в знак на протест една девойка дойде с престилка до глезените и подстригана като момче.
  • За децата, Ели, всяко време е приказка...Затова всеки с умиление си спомня за детството...Но, когато си първо дете, при това момиче, трябва по- бързо да "пораснеш" и участваш в повече "събития" от нормалното...За брат ми/ третото дете/ аз бях и приятел и помощник и "кака-мама"- навсякъде закопчан за мен, дори в игрите ми...А съм живяла 45 год. в соца ...
    Край на тъжните преживявания, Таня! Животът е хубав, въпреки годините и събитията, ще ви занимавам занапред само с приятни емоции!
  • Лаконично, Георги, но с голяма стойност за мен! Благодаря ти. Щеше да ти е интересно да прочетеш и първата част, там е по- весело...
    Светът така се промени, Светличка, във всичките сфери! Но поне за обучението можеш да кажеш колко тежка стана професията "учител"! А за нас той беше и Бог и съдия и вълшебник!...Затова си послужих с този дълъг увод към следващите истории, в които имаше емоции от всякакво естество!
    Като учехме разделени от момчетата, докторе, и не знаехме какво се случва там, но на тия журове и като се мъчеха да ни впечатлят, ни разказваха такива пикантни преживявания, че не им вярвахме! А истината беше, че като по- смели от нас, сигурно са имали "прегрешения" и много наказания...Ама наказан, изключван, но ти влезе да следваш!...А при нас се даваше характеристика от Комсомола и тежко ти ако те изкарат рогат!....Нито успеха ще ти помогне, дори не и конкуренцията на партизани и рабфак!...
  • Чакам и по-веселите истории!
    Интересно ми беше!
    Пиши Иржи!
  • Защото си толкова млада, Скити, живяла си само в следващото време, и едва ли си представяш думата "позволение", за всичко! Ще стигна и до фантазиите и измислиците, но до тук всичко е автентично! Радвам се ако ти е интересно...
    Всяко време си има своите плюсове и минуси, Смути! Аз казах , че ние така свикнахме и със забрани и с по- низко качество на живот, да не изброявам, че имаше и някои добри неща, та понякога изпитваме носталгия, но не искам да предизвиквам дискусии! С умението си да разказвам за онова време не натрапвам мнение, а както казваш сътворих една историческа приказка, за тези, които не са били съвременници! Така като изучавахме най- далечното минало на страната ни! А манифестациите....освен показност бяха и начин да се видиш с много хора накуп....
  • Като не очаквах интерес към тая част на разказа, излязох за цял ден, за да не слухтя дали бибитка лаптопа....За успокоение, това е уводът към следващите разкази, които ще са само случки и,надявам се, да запазите интереса си!
    Радвам ти се, Силве, твоята благословия беше много окуражаваща, следващия път ще изпълня и препоръките....Ти поне имаш малка представа от града ни, но това, което имам да разказвам не може да се усети от кратко пребиваване!
    И ти , Миночка, си винаги в редиците под произведенията ми, а нали знаеш колко много значи да има интерес към тях!....И тогава учителите имаха много повече права от сега! Благодаря ти!
  • Интересен разказ! То било много страшно в "соца"! Аз си спомням детството ми като една хубава приказка! С удоволствие бих се върнала в нея! Поздравления, Иржи!
  • Мали Ирина... Чета, чета и открих... Аз съм бил най-черната овца на социализъма, последна крачка преди комунизъма. Ми то всичкото съм го прайл наопаки. Затуй имах "не задоволително поведение" и постоянно ма изключваха от Комсомола. Ама не ма взеха в раб фаг. да не опропастя нацяло комунистическата идея.
  • Стройно и приятно.
  • Много интересно четиво. Колко променен е днес светът и колко олекна ролята на семейството. Следя поредицата.☺
  • Сътворила си една малка машина на времето, Иржи
    Всяко време си носи и чарът и неприятните спомени, но свободата, която имаме сега, е с по-малко чар, защото е съпроводена с други забрани. Времената са други, но глупостите не се променят особено.
    Аз пък, дори по мое време, ненавиждах манифестациите - голяма показност, голям правеж!
  • Аз не знам какво да кажа... в момента съм много раздвоена в мислите си...
    Но иначе знам, че разказваш увлекатено и интересно! Сладкодумна си, Иржи! Чакаме продължението!
  • Иржи, чудесен разказ, а разказаното е точно така. Аз също бях непокорна ученичка, но затова си отнасях и бой по пръстите с показалката на учетелите!
    Чакам с нетърпение другата част, умел разказвач си!
  • Иржи, прехласна ме. Толкова сладкодумно разказваш, страхотна си! И какви сравнения само - пренесе ме неусетно там! Само че сега нямам търпение за следващите части. Хайде, запретвай ръкави, много е интересно, наистина. Поздрави най-сърдечни и усмихнат ден!🌺
Random works
: ??:??