Колко е лесно... да си егоист. Не мога... не така и не сега.
Колко е лесно да си кажеш: "Какво пък, нека опитам"... не, не е лесно. Не, когато нараняваш... Не, когато ти рискуваш само да не се получи... а той рискува всичко... Не мога... не така и не сега.
Как да се погледна в огледалото сутрин... не искам да съм отвратена от отражението... жалка... подла... убийца на животи... не мога да съм такава, не искам... не искам да те нараня, разбираш ли, не мога... А тя? Нея как да погледна... ще се моля земята да ме погълне, но не да видя сълзите й... ще искам да умра, но не да я боли... да я боли заради мен...
Някой ден... един хубав ден... може би всичко ще е различно, всичко ще е лесно, ще е възможно... ще го усетим - нашият момент... някой ден, но не сега и не така... сега не мога и така не искам... Не искам да боли, не искам да руша... Искам само красота, разбираш ли, искам да създавам, да обичам, да ощастливявам... Но как сега, кажи ми, как така...
Не ме мрази, не мога... не искам да те губя... но не мога...
Ужасно е, мъчително и трудно... но поне е ясно, нали? Ясно е... не можем... не така и не сега.

... и ти го знаеш, нали?