"Здравей! Как си? Ох, извини ме! Инерция. Може би трябваше да попитам, къде си? С кого си? Аз... такова, не че не знам, ама не съм сигурен. Чул съм, че има такива места, за които приживе човек няма как да знае. И все пак... то какво ли не говорят хората. Само дай повод и виж после какво става. Измислици. От незнание, от невежество, от неразбиране. Ама нали сме създадени така, че не можем без да бръщолевим. Работата е там, да не обръщаш внимание на всичко и на всички. Ей на - и аз сега сигурно ти досаждам с празни приказки. Добре, че си те познавам и вярвам, че няма да те дразни. Надявам се, че само ще разпънеш оная твойта чаровна усмивка и тънко, тънко ще намигнеш. Разхождах се просто. Безцелно. И нещо ме накара да мина и при теб. Рядко идвам, вярно. Преди години бяхме толкова много време заедно. От детската градина, та чак до абсолвентските балове. Че и след това. Ех, че весело беше! Всеки път. И все не ни стигаше. А днес? Остаряваме, да! Ама ти пък не си мръднал. С това лъчезарно изл ...