Не знам нищо друго

«Не знам нищо друго. Сега само чакам. Виждам моя бог в теб. Не знам какво да правя.»

Виждам моя бог в теб. Това е. Няма как по-точно да го кажа. Ти си моят идеал, ти си моят идол.

Всичко, което съм искала, всичко, за което съм мечтала се съдържа в личността ти, в теб.

Не зная нищо друго. Толкова дълго време само ти си ми пред очите, само тебе виждам, само тебе

търся, само за теб копнея. Един спомен, едно безкрайно и неутолимо желание ме кара да мисля за

теб непрекъснато. Не мога да пожелая никой друг. Ти си този, за когото страда моето сърце. Страда,

защото... е как да го кажа, защото обичаш нея.

Сега само чакам. Чакам съдбата да ни срещне отново, да ми даде малък знак, че е време да се

боря за теб. Сега стоя надалеч, естествено, не бих си и помислила да ти преча в любовта. Но зная -

ако те срещна отново, този път ще те спечеля.

Не зная какво да правя. Времето си минава. А аз все чакам. Все копнея. Все страдам. Мъчително е,

болезнено и унизително. Какво да правя? Всяка една частица от теб ми харесва. Дори да се осмеля да

продължа напред, зная - във всеки ще търся теб, защото точно това желая. Не зная нищо друго. Сега само

чакам. Виждам моя бог в теб. Не зная какво да правя...