Преди не беше така - oчакваше завръщането си. Пък може би и таеше нещо повече у себе си, освен скритата радост, че ще успее да се разлъчи малко или много от своя душевен гнетител. Сега морскосините ù очи обхождаха цялата красота на хълмистата местност, която вече толкова години наблюдаваше все от високите прозорци на Двореца, диреща нещо повече от обичайните предложения на пейзажа и както винаги - не го намери.
Посърнали треви и парчета камъни, хлопащи под копитата на конете.
Леден камък шуми някъде отвъд поредната земна издутина и характерният ù мирис на глина и мокри камъни носи само досада.
Багажникът на каретата се тресеше глухо зад гърба ù, натъпкан с даровете на Кунтиг.
"Казват, че времето щяло да каже кога ще се върне бляскавата войска на Небето. Затова и градът изглежда тъй притихнал сега, настръхнал от едно трепетно очакване в замяна на неколкомесечни гуляи и цветни тържества след пристигането на Дантас. И сега, макар да сме извън градските стени, зная, че онези зад тях не спи ...