Сивият стоманен поглед на Дантас беше станал тежък и безмерно дълбок.
Наместник Ханас глупаво се усмихваше, когато Бранителят му кажеше някоя дързост при редките случаи, в които двамата Небесни Избраници въобще се срещаха. Дантас безцеремонно отказваше и да присъства на всички служби в Храма, което обаче не повдигаше въпроси у забелязващите го. С предизвикателното си поведение Бранителят искаше да нагруби приближените си, да уязви подчинените си, да се надсмее над всички в този омразен нему град. Отвръщаше на Олдас с презрение и щом двамата заставаха един срещу друг, Дантас полагаше усилия да не се поддаде на желанието да пречупи врата му с голи ръце. С шеговито-подигравателния си тон Олдас нерядко връщаше хапливите слова, ала дори и тогава у него не се пораждаха други съмнения, освен в накърнената наскоро гордост на Бранителя. А ако и да се опитваше да разчете нещо друго у него, то всякога биваше възпиран от черните безплътни савани, под които хора като тях криеха мислите си.
Дантас н ...