"Потребителската ти сесия приключи. Време е обаче да вземеш решение дали ще останеш до края, че и след това" помисли си Ху.
Имаше чувството, че пътуваше по широка магистрала, от двете страни на която имаше сняг, а отгоре върху напълно черното небе стоеше луна със отчетливо жълтеникавосивкав цвят. Някакви странни силуети на скали допълваха причудливия пейзаж. А наоколо нямаше никакви признаци на живот - нито явен, нито неявен! Истината беше, че Ху нямаше спомен някога да беше посещавал място като това, но самото дежа вю оставаше. Да, това беше много точно описание на онова, което се случваше в съзнанието му. Сякаш някаква много важна брънка не трябваше да бъде разнищвана, ако Ху искаше да оцелее. Трябваше да остане безформен. Трябваше да остане сам! И да бъде безкрайно внимателен!
Странно беше, че животът приличаше на празна улица, която всеки пресичаше, за да си свърши работата. И всеки път можеше да му бъде последен! И после може би никой нямаше и да го помни!
Но колкото и да се чудеш ...