Кръвта на един Древен. Смъртта на един приятел. Оказа се, че Гу беше успял да избягва програмираните промени до своята достолепна седемдесет и девет годишна възраст, но на практика едва ли изглеждаше на повече от петдесет и пет. Поне такова впечатление създаваше лицето му от снимката, която Гао беше получил. Гао Минг осъзна, че мегакорпорацията изобщо не подбираше никого. Не че беше имал големи очаквания - досега се беше изплъзвал и оцелявал, но какво щеше да се случи след като тази невероятна структура започнеше да се самоизяжда. Гао Минг беше успял да се свърже с покойния Гу само защото Китайското Дао му беше помогнало да го направи.
Безконечната поредица от животи беше просто една прелюдия към нищото. Поне такова беше впечатлението у Гао Минг. Явно всички свършваха на боклука. Примерите с Яшимара, Кеничи, покойните шефове на Якудза и много много други. Но тук се касаеше за метафизични убийства. Не беше някаква измама, нито обикновено насилие.
Гао Минг осъзнаваше добре с кого си имаш ...