- Дали духът ми ще намери покой? - запита се Джиро, отправяйки се към Макао. - Всичко се променя толкова бързо. Може би мегакорпорацията контролира дори скоростта, с която възприемаме реалността и това се определя от нивото на съзнание.
Може би Бокузо беше определил нивото на съзнание, с което Джиро да възприемаше заобикалящата го действителност. Може ми на практика сътрудниците на мегакорпорацията разполагаха с определени ранкове?
Отне му още едно денонощие и на третия ден вече беше там. Беше сменил маршрута няколко пъти, което отново имаше за цел да обърка евентуалните му преследвачи. Градът определено се беше променил. Странната смесица между старо и ново обаче оставаше. Всичко беше твърде особено и нямаше нищо общо с времето, когато тук беше Гао Минг. Сякаш над него тегнеше проклятие - може би пандемията също оказваше своето влияние. И все пак цареше привидно оживление. Хората бяха тук сякаш като добавка към самия декор, който беше толкова омагьосващ и пленяващ. Португалските колон ...