Джиро си мислеше, че Инг Юе беше приключил и щеше да го отпрати, но той продължи:

- Трябва да знаеш, че съществува фалшива светлина - също както съществува и фалшива тъмнина. И това е много важно за нашето вселенско разбиране.

- И единствената поръчка е да се справя с шефа си? - попита го Джиро. - Има ли значение как точно ще го премахна?

- Това ми е напълно безразлично - имаш поле за действие и съм сигурен, че имаш и достатъчно идеи. Има обаче и още нещо. Много по-важно от това - и при това не търпи отлагане. Дълго време съществува общност на така наречените Древни, които съществуват извън закона за контролираните промени, които са създадени от мегакорпорацията. И на практика почти не поддържат връзка едни с други, но нещо ми подсказва, че под една или друга форма нещо може да ги обедини. Те имат специални знания и способности, а също и са поживели повечко от останалите. Но те са пречка. Твоята задача е да ги намериш и премахнеш. И най-важното - трябва да сме сигурни, че никой от тях не е останал жив. Всъщност мисля, че вече придоби добра представа какво се очаква от теб.

Джиро беше концентриран и беше почти сигурен, че дори и да искаше Инг Юе едва ли беше способен да прочете мислите му точно в този момент, когато той най-неочаквано заяви:

- Знам също, че имаш и лични мотиви да бъдеш тук.

След това отпрати Джиро. Масивната врата се затвори без звук. През цялото време докато говореха Джиро имаше странното и леко натрапчиво чувство, че в стаята при тях имаше още някой. Сенките наоколо хвърляха невероятни и причудливи фигури върху зеленикавобелия мрамор  с инкрустирани златни нишки - символ на невероятното мощ на мегакорпорацията.

Съзнанието на един обучен нинджа воин беше далеч по-развито и чувствително в това отношение от това на нормален човек. Дългите и изнурителни тренировки в нинджуцу джухакей му бяха дали освен удивителната способност да вижда на тъмно удивителна свръхпоносимост на болка, а също бяха развили и някои парапсихични способности. Но за да може да прави това му отне петнадесет години. Но каквото или който и да беше - най-вероятно присъстваше със съгласието на самия Инг Юе. Или поне с неговото знание.

Инг Юе имаше право - той имаше и лична причина, но имаше и друго - имаше едно бяло петно в съзнанието му, което му пречеше да навърже събитията в живота си - там имаше празнини. Имаше някои малки несъответствия. Може би тези вмешателства бяха разрушили паметта му, разкъсвайки информация на различни малки парченца. Тънкостта беше в това, че тези неочаквани събития бяха напълно контролирани.

Невролозите биха обяснили това с някакъв преживян стрес или промяна на така наречения хормон кортизол, но Джиро имаше нерви от стомана - и винаги беше имал. В мозъка съществуваха два рецептора - единият се грижеше за паметта, а другият отговаряше за процесите, свързани с влошаването на паметта. Само че това се свързваше с възрастните хора, а Джиро беше млад и здрав. Може би имаше нещо във водата, която Инг Юе му беше дал да пие? Звучеше налудничаво, но след фокусите с оръжието можеше да повярва, че е възможно - та нали самият той беше преминал подобно обучение като нинджа.

Имаше обаче една странност - Инг Юе никога не произнесе името на Гао Минг. И това нямаше как да не направи впечатление на Джиро. Явно Инг Юе го считаше за невероятно силен и опитен противник, чиито способности бяха огромни.

Джиро не усети опит за вмешателство в собственото си съзнание от страна на Инг Юе, но удивителният факт, че беше предугадил всичко по отношение на личния му мотив означаваше нещо.

Реши да се върне в стаята - китаецът все още беше там. От плът и кръв.

- Имаш още въпроси ли? - впери многозначителен поглед в него Инг Юе. - Нека изясним всичко, което те интересува по отношение на мисията ти.

- Откъде знаехте това? - попита Джиро направо.

Инг Юе стоеше в изключително скъпото кресло от махагон и очакваше въпроса на Джиро. Всъщност този въпрос беше истинското изпитание, което хитрият китаец очакваше Джиро да зададе.

- Защото аз отворих метафизичният прозорец, който накара Бокузо да те спаси от онзи Ад - бавно произнесе китаецът. - Това беше част от замисъла. Истината е многопластова, както между другото и цялата реалност - докато се взреш в нея и тя вече се е сменила. Така ти винаги ще виждаш само част от целия пъзел, но Древните са превъзмогнали тези ограничения и съумяват да съществуват противно на метафизичните закони.

Въпреки мрака Бокузо имаше чувството, че виждаше собственото си отражение в огледалната повърхност на очите на Инг Юе. И се питаше кое беше по-изкривено неговото отражение или самата реалност.

- Тогава излиза, че Ви дължа много, много повече всъщност - отговори спокойно Джиро.

- Не се заблуждавай - каза Инг Юе, - начините, по които действа мегакорпорацията невинаги са явни, но едно мога да ти гарантирам - ако изпълниш и двете задачи завинаги ще си се издължил и ще можеш да тръгнеш спокойно по пътя си. Давам ти думата си!

Не беше ли това признак на слабост от страна на Инг Юе? Не издаваше ли самият той позициите си? Може би усещаше, че нещата скоро нямаше да са в негова полза? Или пък главната идея беше да печели време - в крайна сметка пряко или косвено и Тодака, и Бокузо бяха негови творения или пък на Хироюки? Или?

Сега Джиро разбра, че при отваряне на метафизичен прозорец той явно влияеше и на биологично ниво - но на онези, които бяха със слаби и неукрепнали духове. Понижените нива на кортизол можеха и да окажат влияние. Можеше да те удари и в различни органи - освен ако не си наясно как да тушираш негативните ефекти. А обикновените хора оставаха с впечатлението, че това бяха наследствени заболявания от най-различен характер - като например надбъбречна хиперплазия, която водеше до ензимна дисфункционалност в синтеза на кортизол. Съотвения дефицит на кортизол се отразяваше и на метаболитните процеси и цялата метафизична верига от дългове можеше дори да разруши съответния ентитет поне във физически аспект. Беше много, много брутално!

Джиро се заспуска към долните етажи на хотела - към подземията. Тишината беше невероятна. По едно време той най-накрая дочу стъпки - имаше двама охранители пред една от вратите, водещи надолу. От прикритието си Джиро ги простреля в главата - и те станаха неми свидетели на собствената си кончина. Явно Инг Юе си спазваше угоровката и беше оставил охрана колкото за лице. Това означаваше, че отсега нататък - поне докато не му донесеше, каквото искаше, той щеше да бъде за гърба му и да му дава картбланш за действие в метафизично отношение. Слезе и отиде до тайниците с оръжията - те си бяха все още по местата. В единият от тях намери бележка - "Знам всичко!"

Значи наистина Инг Юе контролираше реалността по изумителен начин - Джиро обеща в сърцето си да изпълни всичко, което се искаше от него.

Хотелът плуваше в кръв от бруталната касапница на онези, които се бяха превърнали в жертвени агнета, но най-вероятно Инг Юе щеше да се погрижи премахнатите да получат заменени самоличности и новите кандидати за аватари да застанат на тяхно място. Това беше гениално, но брутално.

Най-сетне пред очите Джиро проумя истината - нямаше никаква мегакорпорация - поне не и в смисъла, който останалите влагаха в нея - това беше една лъжа. Има една умело прикрита егрегорна същност зад една метафизична маска, която контролираше всичко. Всичко се ръководеше от Инг Юе, които противно на всички закони на физиката, езотериката и дори простата медицина съществуваше извън деветмерното времево измерение.

Обърна бележката - на обратната страна пишеше "Ще вземеш всички токени на съакционерите на борда. Те ще са твои, но едва след като ми донесеш главата на самия Бокузо! Ще получиш поне сто хиляди токена, което автоматично ще те превърне в един от основните играчи, а може би дори и в основния. Но не забравяй, че Небето е над всички."

А дали самият Хироюки съществуваше? Джиро имаше чувството, че цялата реалност сякаш беше започнала да се размива, но знаеше също, че за всичко това си имаше много сериозна причина.

Но за да се добереше до Бокузо, може би първо трябваше да мине през самата Лейди Смърт, която най-вероятно знаеше отговорите. Оставаше открит въпросът и защо Инг Юе не искаше направо главата на самия Тодака? Това също беше крайно необяснимо и странно. Но очевидно, както му беше казал, пътищата на мегакорпорацията невинаги бяха явни.

Джиро знаеше, че местата на аватарите поне на теория би следвало да се заемат от високо еволюирали души, но дали на практика беше така? От чисто метафизична гледна точка еволюиралите души бяха с по-малка плътност от онези, които бяха в по-ниска степен на развитие и трептяха с по-ниска вибрация. Инг Юе му беше казал всичко - но само онова, което му трябваше, за да си свърши работата. Беше му обещал също и свобода - истинска свобода!

Онова, което беше искал да му каже Инг Юе беше да забрави за интелекта и логиката, а да извади напред своята чувствителност - тя щеше да му даде правилния отговор. Знаеше, че по природа духът беше създаден незнаещ и именно върху това незнание се криеше тайната на големия замисъл.