Двамата се върнаха там, където живееше младежът. Казваше се Ши, което на китайски език означаваше достоен за доверие - поне с това име се представи пред Джиро. Жилището беше скромно и се намираше в квартал Шаланг - относително спокоен район в Джонгшан.
Светлината влизаше по странен начин вътре - сякаш избягваше в своя път определени ъгли и падаше там, където беше удобно за собственика. Това се видя малко странно на Джиро.
- За да се приготвим, ще ни трябват поне два месеца - каза Ши. - Има и друго, трябва да имаме план и ако нещата се объркат - твърде много хора могат да пострадат, а това е липса на професионализъм.
Ши говореше бавно, отмерено и убедено и дори опитния Джиро се съгласи с него. Все пак едно беше да водиш партизанска войни с нинджа методи, а съвсем друго да поразиш целта от такова голямо разстояние.
Естествено Ши не държеше оборудването си на адреса, тъй като винаги имаше навик някой да заподозре нещо - можеше да бъде всеки. Пък и самият Ши не се задържаше много в своето ...