Небрежен

Разложени трупове се търкалят по напуканата земя. А аз се разхождам между тях, гледайки дупките в очните им кухини и спомняйки си, че това може да са били хора, които съм познавал. Поглеждам напред и виждам утринното слънце, пробиващо си път през сивините облаци, а по шосето, в далечината... трупове ли, трупове. И един гарван. Приближавам се към него, но той не излита, а ме гледа втренчено. Доближавам пръст към него и той леко го клъвва. Сигурно иска да ми каже нещо? Поглеждам го в очите, но те са така черни, че се загубвам в тях... Разтрисам глава, за да се върна в реалността, но се нося в бездната на гарвановата душа. Нося се, нося се, но е такъв мрак... Вече не мога да различа дали съм сляп, или просто е толкова тъмно, че нищо не виждам... Чувам грачене, но все още не виждам нищо. Легнал съм на нещо студено. Напипвам го, мисля, че е асфалт. Все още не виждам нищо... Пипам си очите, но тях ги няма... има две празни кухини на тяхно място... Ах, гарване, бях толкова небрежен... и ти се доверих...