Групата им продължи да върви необезпокоявано още няколко минути, като мошеника на привидно случаен принцип просто свиваше в някое от разклоненията. Накрая излязоха в някакво голямо помещение, от чиито стени и таван се отваряха малки и големи тръби и изливаха съдържанието си вътре. За да стане картинката още по-красива, Чарли засили светлината си. Застанал малко встрани от единия водопад, който се изливаше със звучно шуртене в основния поток на пода, мошеникът бавно се оглеждаше, сякаш се любуваше на гледката и ароматите, които помещението предлагаше.
Елизабет трябваше да го направи отдавна, но сега вдигна качулката си и покри носа и устата си с яката на ризата. Преди някакво време обонянието й милостиво се бе отказало да участва повече в каквото и да се случваше през тази нощ, но въпреки това миризмата тук бе толкова силна, че чак лютеше на очите й.
– Защо, нечистите да го вземат, каналът е достатъчно голям, за да побира хора в него? – избуча вкиснато. Ако не беше толкова широко, щеше ...