Колкото и голямо разстояние да я делеше от мъртвия, Елизабет не можеше да се успокои. Щом го изгуби от погледа си, направи един широк полукръг и тръгна в противоположната посока. Мозъкът й отчаяно се опитваше да намери някакво логично обяснение на видяното, но не успяваше. Може би халюцинираше? Със сигурност пейзажът наоколо изглеждаше като излязъл от някой шантав сън, но Лизи бързо установи, че дърветата наистина се ронеха под пръстите й, като ги докоснеше, и наистина някои от тях горяха.
Къде беше попаднала, в името на Боговете?
Познат грак я накара да се обърне. Франк се спускаше към нея и въобще не звучеше щастлив. Лизи протегна ръка, за да му позволи да кацне, а когато вместо това гарванът започна да се върти над нея, му се закани:
– Само да си посмял да ме нацвъкаш отново и ще те сготвя! Аз трябва да ти крещя в момента, не ти на мен! – това сякаш го ядоса още повече и сега Елизабет също трябваше да започне да вика, за да е сигурна, че изобщо ще я чуе. – Изчезна някъде! Остави ме ...