“Eто те и теб. Дълго тe чаках.”
Изкушението да не отвори очи беше голямо, но Елизабет се боеше какво може да се случи, ако ги държи затворени.
Силуетът стоеше на няколко крачки пред нея в кръга от светлина. Беше съвсем жив, или каквото минаваше за жив при такива като него. По-лошо – очертанията му бяха по-ясно изразени от друг път.
Само това й липсваше.
– Не си чакал толкова дълго – каза му през зъби. – Засякохме се вчера и почти се видяхме днес отново. – Той килна глава на една страна. – Не? Значи си пратил някой друг?
„Къде да съм пращал някой друг, шейа хасса, и защо?” – продължи да я гледа с интерес и сякаш с неразбиране силуета.
– Не се прави на объркан! И онзи ме наричаше „хасса“! А после днес, който и да беше в банята, мистериозно беше изчезнал!
„Някой те е нападнал?” – очите му се присвиха, оглеждайки я преценяващо от главата до петите, преди да каже – „Изглеждаш добре. Направил ли ти е нещо?”
Беше странно, понеже лицето му бе лишено от детайли, но въпреки това й изглеждаше иск ...