Опит за  фантастичен разказ

Индокитаецът отвори прозореца и се загледа в оранжево-зеленото небе. Долавяше  тихия звън на розово-лилавите звезди и  усещаше  сладко-киселият  вкус на наближаващото утро. Той въздъхна дълбоко с желание да се освободи от мислите, които напоследък прогонваха съня му. Лии Кен беше влиятелен представител на двете суперсили на Земята – Китай и Индия. Изпъкналите скули и тесните му очи издаваха източният му произход (майка му беше китайка). Плътните устни пък беше наследил от баща си – последният индийски бос.

Потръпна от хладината на  утринния ветрец с вкус на киви. Третата, червената луна, надничаше през стъклената прозрачност на своя ореол. Още два часа и розовото слънце щеше да изгрее. Беше готов с речта си, която щеше произнесе пред жителите на Терра-2.

Отпусна се на силиконовата трева и затвори очи. Като на филмова лента пред него се заизнизваха спомените: Преди 100 земни години беше на Земята. Един ден Главният секретар на Върховния Световен Съвет беше докладвал: “В изоставено подземие са намерени откъси от много стара, пророческа книга. Доколкото можаха да ги разчетат, ставаше въпрос за сериозна, планетарна катастрофа на Земята.”  В новината, колкото и тревожна да бе,  имаше  лъч надежда -  като изход  се говореше за “ново небе” и “нова Земя”.

- Какво значи това? – бе попитал Лии Кен.

- Че трябва да се преместим на друга планета - бе отговорил секретарят.

Лии Кен  реши да провери информацията лично. Федерацията на геофизиците подчерта променения напоследък климат, но обясни, че това не може да предизвика подобна катастрофа. Астрофизиците отговориха, че не очакват обезпокоителни промени. Астрономите също не очакваха подобно нещо. Цялата наука отричаше. А освен учените - нямаше други, които да изкажат мнение, тъй като цялата духовна литература беше унищожена и всеки, който дръзнеше да се занимава с духовни въпроси беше обявяван за ненормален  и изолиран на специални места, където изчакваше края на дните си.

Поради своята наследственост Кен разчиташе на тънката си интуиция. Затова колкото и недоказуемо да изглеждаше, той  смяташе , че трябва да предприеме нещо. Животът на Земята осезателно беше станал много труден. Въздухът трябваше постоянно да се пречиства, а водата и храната предизвикваха непознати и неизлечими болести. Животът приличаше на тръстика, люлеена от бурен вятър.

Върховният Световен Съвет одобри решението да се предприеме грандиозно преместване на цялото население от Земята на друга, подходяща планета. В проекта бяха ангажирани всички световни сили. Организацията и ръководството на проекта бяха поверени на Лии Кен. От тогава той се чувстваше отговорен за всички и за всичко.

В продължение на няколко години  космотелескопите усилено обхождаха близки и далечни Галактики, докато един ден, червената сигнална светлина озари един от мониторите на телескоп PR 178.. Планета CC2 N-1, наречена по-късно Терра-2, от Галактиката  ХР-12- 14, не само отговаряше на изискванията, но предлагаше условия за живот, много по-добри от тези на Земята напоследък.

Откритието особено много развълнува всички. Предстоеше да построят 18,000 широкообемни  и свръхсветлинни космически кораба и да убедят населението на Земята в необходимостта от преселване.

Първото препятствие дойде от негативно настроени хора, които поради неизвестни съображения, отказваха да се преселят. Но тъй като те бяха малко, Световното Правителство реши да уважи желанието им да останат. Въпреки вълненията на земляните, всичко вървеше по предварителния план. Нямаше паника, от което Лии Кен най-много се безпокоеше.

След като всичко бе готово, в определения час първите 7 хиляди кораба излетяха. След два часа излетяха и останалите 11 хиляди кораба. Стартът на всички беше успешен. Ескадрилите полетяха в Космоса като птици, устремени към надежда за спасение. Кен беше във втората група, но наблюдаваше полета на всички. В командната зала проехтя пронизителния писък на аварийната сигнализация.

-Какво става? Какво става? - викаше главният диспечер. На таблото се появи съобщение: “570 кораба от първата група са попаднали в космически вихър”.

Наложи се  Съветът на суперспециалистите по навигация да вземе бързи експертни решения. Командните табла прегряваха от спешни указания. За съжаление нищо не беше в състояние да  извлече злощастните пътешественици от ядрото на космическия свредел и след миг 570-те кораба отидоха в небитието. Съветът реши,  да запази това корабокрушение в тайна, докато завърши прехода.

“Дали беше правилно да предприемаме такова преселение? – мислеше  Кен. Веднага  свика съвещание, което реши траекториите да се променят с необходимите космоградуса и походът да  продължи.

Новата планета ги посрещна приветливо и спокойно. Независимо от четирите слънца, температурата беше постоянно 27 градуса по Целзий. През нощта на небосвода се изреждаха  три луни. Виолетовите и жълто-оранжевите гори  сменяха цвета на листата си на всеки 3 часа. Водата в желираните езера се изпаряваше бързо и падаше във вид на хрупкав дъжд с вкус на карамел с ментов аромат. При залеза на второто слънце разцъфтяваха цветя, които ставаха и за вкусна храна, в която се съдържаха 95% от необходимите за хората хранителни вещества. Някои усещания на хората, макар и земни, някак особено се  съчетаваха, така че зрителните предизвикваха и вкусови усещания, а звуковете бяха допълвани със зрителни и вкусови едновременно. Поляните, приличащи на дунапренови дюшечета, бяха  удобни за спане и нямаше нужда от жилища. Животни не бяха открити. Нямаше следи от земетресения, вулкани , а за урагани въобще не можеше да се говори.

За аклиматизирането бяха необходими изследвания и тренинги, но хората свикваха бързо и изглеждаха  щастливи.  Всичко вървеше добре. Прогнозистите предвиждаха безпроблемно бъдеще. Започна  планирането на дългосрочни проекти и организирани действия. В първите няколко денонощия, които бяха по 42 часа, предприеха подробно оглеждане и разпределяне  на териториите.

Скоро организацията за Космически изследвания, наблюдаваща Земята, съобщи за изключително мащабни природни катаклизми там. Народът беше доволен, че се е отървал навреме...

Беше дошъл денят, в който Лии Кен трябваше да произнесе първата си обобщаваща  реч във връзка с преселването. Той говори прочувствено  като възвеличи способностите и предвидливостта на човешкия гении и оптимистично подчерта, че  човечеството ще започне ново начало, без вражди и  войни.

Скоро след това дойде съобщение, че Земята е изчезнала. То  развълнува и смути онази част от населението, която имаше останали близки и роднини. За другите - това беше  едно окончателното потвърждение, че са се спасили от сигурна смърт.

Един ден Лии Кен излезе на разходка  в близост до мястото, където работеше. Имаше предчувствие, че при новите условия, е възможно да се появят онези еретици, които преди тревожеха обществото на Земята с различни духовни послания. Трябваше да обмисли дали да се продължи практиката за изолирането им,  при необходимост, или да се вземат други мерки. Неусетно бе стигнал до близкото желирано езеро. Гладката му повърхност преливаше в нежни тюркоазени цветове, предизвикващи вкус на бадеми с лимон,  когато изведнъж от повърхността започна да се издига фигура, която постепенно доби човешки образ. Лицето й бе  в сребристо сияние, така че Лии Кен не го виждаше. Разтреперан и крайно объркан  от неочакваното явление, Кен падна на колене  и закри лицето си.

- “Кой си ти?”-  прошепна той. Фигурата стоеше неподвижно в средата на езерото, но гласът й се чуваше достатъчно ясно:

-” Не се страхувай, Лии Кен. Аз Съм Този, който сътвори световете. Аз сътворих и разруших Земята. Всичко видимо и невидимо е дело на  Моите ръце. Спасението, което мислите, че сте постигнали е нереално.  Никой не може да се спаси по друг начин, освен чрез Мене, защото Аз съм и  Пътят  и Истината и Живота.” 

- Какво да направя? – попита Кен, усещайки оловен вкус в устата си. - Как да обясня , че е станало недоразумение?

- Иди при хората си и им кажи това, което ти казвам. Нищо лошо няма да ти се случи, защото Аз ще бъда с теб.

След тези думи фигурата потъна в желираното езеро така, както се беше появила. На мястото, където беше допреди малко, полюлявайки се леко,  желатинът излъчваше сребристо сияние. Лии Кен тръгна с несигурна крачка. Представяше си стъписаните лица на своите съветници. После смело и решително закрачи напред.