Обичам джаза! И то много. Затова още с влизането в бара спирам и затварям очи. Парчето, което зазвучава, ме запраща далеч отвъд Атлантика, чак в Ню Орлиънс. За миг забравям за какво съм дошъл. Сещам се, когато чувам смеха ви. Въпреки оскъдната светлина и многото хора виждам компанията ви и по вените ми се разлива доволство. Защо търся именно вас? Просто е. Искам да видя реакцията ви, щом разберете новината. Освен това сте ми интересни с наивния си оптимизъм и със заблудите, в които вярвате. Приближавам се целеустремено към масата и ви се усмихвам. После сядам на единствения незает стол, запазен за приятеля ви. Знам, че той няма да се появи.
Та сядам и казвам:
– Здравейте! Драго ми е да ви видя! – Това са банални думи, но във вашето общество са критерий за добро възпитание.
Докато се усмихвам и кръстосвам крака, забелязвам в погледите ви учудване и лека насмешка. В първия момент си казвате – припознал се е човекът. Но след като оставам все така седнал на единствения свободен стол и отго ...