Неизмислена история
Тази история на мнозина ще се стори измислена, фантастична, или пък взаимствана от някой индийски сериал...Но се случи наистина.
Годината беше 2016, сезонът-късното лято, а месецът-септември.
Мястото-едно китно, средногорско градче почти в средата на България.
Имаме такава традиция, създадена през годините назад. Почти всяка събота, когато си ходим на село, където живее тъщата, правим разходка в градчето.
То е наблизо, има-няма 15-на километра. Пием кафе, пазаруваме, пообиколим центъра и градския парк. Понякога обядваме там. Има едно капанче, страшно ни напомня на кръчмичките по родното Черноморие, в края на деветдесетте. Излъчва романтика и онази естествена простота на отношенията, която вече изчезна.
И ето, и тази събота пообиколихме, разходихме се, и преди да си тръгнем към дома, жена ми се сети, че е забравила нещо важно и забърза към близкия магазин, хванала под ръка тъщата. Аз се раззяпвах по витрините и поизостанах доста зад тях.
Нали знаете, мъжете пазаруваме по различен начин. Бях решил да ги оставя да си шетат на воля.
И както се влачех с едно такова ,, айляшко" настроение, казано по Пловдивски, нещо блесна на тротоара пред мен, и привлече погледа ми.
В първия момент си помислих, че някой е изпуснал монета...от лев или два.
Направо се учудих на късмета си. Не знам за вас, ама аз пари не намирам.
Приближих към бляскавото нещо на плочките, и се наведох да го вдигна.
В следващия миг изпитах леко разочарование. Не беше монета.
Е...оказа се мъничка икона. Размер 3 на 2 сантиметра. Беше изображение на Божията майка. Ламинирано при това.Някой, този, който я беше изгубил, беше проявил грижовност старателно да я запази.
Лекото разочарование започна да отстъпва място на нарастващо чувство за неслучайност. Както и да е, прибрах иконката в портфейла си, с усещането, че това не се е случило току така. После реших да си трая за случката. И да не казвам на никого. И като се прибера в къщи, да проверя .
Така и направих. Минаха няколко дни, преди да седна на компютъра и да изпиша: ,, Какво означава да намериш икона на Божията майка?"
Изскочи ми следния резултат:
,, Ако намерите икона на Богородица, очаквайте вест за поява на дете, мъжка рожба"
Естествено, ...замислих се върху това, после размислих, и махнах ръка.
Мина около месец. Бях забравил за тази случка.
Един ден, жена ми се приближи и някак загадъчно-притеснено усмихната, ме попита:
- Имаш ли малко време...трябва да поговорим за нещо важно..
- Разбира се- отговорих, леко изненадан от думите и усмивката й.
- Притеснява ли те нещо? Има ли някакъв проблем?
- Бременна съм!- каза тя, и аз ...кой знае защо, но някак си, не се изненадах.
Днес, след 8 години, синът ни , спи с иконката на Божията майка под възглавницата. Сигурен съм, че така, както ни съобщи за него, тя ще го пази и занапред.
П.П. Впоследствие, разказах за намирането на иконата. И още нещо, жена ми е родена на 28 август. Майка ми, на 15 август...интересни дати, нали ?
© Живко Делчев All rights reserved.
