Неизречените думи
,, Къде си? Питам се аз, всеки ден. Какво трябва да сторя, за да те върна? Ти си отиде, тръгна си просто ей така. Остави ме да ме боли и да страдам, сам самичка. Обичах те! Адски много те обичах, но ти бе твърде зает с работата ти, че дори не забеляза синините по тялото ми и по душата. Мога ли да кажа, че си ме изоставил, въпреки че бяхме само една нощ заедно? Не, нали! Всичко беше, само докато свещите горяха. А те отдавна угаснаха и отново настъпи мрак в моето наранено сърце, което постепенно се заледява. Скоро ще се превърне в камък. И знам, че повече никога няма да обичам. Но какво от това? Тези неща не ги знаеш, няма как и да ги узнаеш, защото никога не си ме питал. А сега те няма, дори и да искам да ги споделя..... Знам, какво ще направя! Ще си сипя още едно питие и ще сложа край на това безсмислено писмо. НЕ, няма да се самоубия! Спокойно! Дишай, няма да ти тежи на съвестта моята смърт. Просто, ще спра да пиша, защото няма смисъл, но поне казах, каквото имам да кажа. Довиждане и сбогом!''
Това писмо го държеше инспектор Иванов. Той го огледа, малък скъсан на половина лист, покрит с капки кръв. Огледа се. Виждаше тялото на момичето, проснато по гръб в хола. В корема ѝ бе забит кухненски нож. Тялото бе студено. Но инспекторът не мислеше, че слабото и крехко на външен вид момиче, би се самоубило. Вярваше, че е нещо друго. Преглътна шумно и прибра писмото в плик. Огледа още веднъж трупа. Знаеше, че не е влизане с взлом, нито, че е извършена кражба. Запита се, кой ли иска да убие една рецепционистка на хотел. Помисли, че може да е бившия ѝ приятел, но това бе много очевидно. Не може и да е мъжът, за когото пише в писмото. Значи е някой друг, който се крие между сенките. Взеха отпечатъци от дома ѝ. Нищо. Колегите му бяха категорични, чисто и просто самоубийство. Но той не бе новак. Знаеше, че е чисто убийство. Затова огледа района. Пак нищо. Огорчен от провала си, той влезе в заведението, което се намираше точно срещу апартамента на жертвата. Тогава, докато отпиваше от чистото си уиски, разпита за нея. Изведнъж барманът загуби самообладание и се опита да избяга. Въпреки алкохълът в кръвта, инспекторът успя да го хване, но бе късно. Намери го паднал на пода с нож в корема, а до него една бележка:
,,Неизречените думи, са по жестоки от всяка една пролята кръв''
Двайсет секунди по - късно, инспектор Иванов се хвана за гърдите и започна да диша тежко. Опита се да махне вратовръзката си и падна на сантиметри на пода. Преди да затвори очи, чу звучни стъпки от десет сантиметров ток. Тогава разбра думите и си отиде от този свят. А тези убийства, останаха неразкрити, защото думите бяха неизречени. А щом са такива, значи истината, не е истина.
© Гергана Будинова All rights reserved.
