Нежен шепот

Навън не вали.Духа студен пронизващ вятър.От радиото пак се носи песен за любов.Хора забързани минават и отминават.Кой ли би седнал да му свири вятъра.
Подпряла брадичка с юмрук,облегната на барплота тя се ослушва да долови песента на вятъра,а не тази,която се носи от радиото.Долавя звуци,но не песен.Какво?О,вятърът и говори! Ала какво ли?Притваря очи,напрегната долавя звуци,толкова тихи,вятърът шепне.
-Здравей!
-Здравей ветре!Защо шепнеш?
-Ти и така ме чуваш мила.
-Да,така е чувам те,но кажи ми всички ли те чуват.
-Не ,не всички,а само тези,които се вслушват в мен.В мен се вслушват малцина.Предимно са мечтатели и добри хора.
-Аз не сам добра ветре.Ето сега например ти завиждам.Отиваш кадето си щеш и слушаш когото си щеш.
-Това твоето е желание,а ти желаеш да отидеш някъде нали мила.
-Вече не искам ветре.Не искам да мечтая и спрях да мечтая.От това понякога боли.Но някъде там във времето него го има.Да можех само за миг дори да бъда като теб,да литна и да го видя.
-Какво ще направиш мила?-попита вятъра и весело затънцува.
-Защо се радваш?
-Защото ти не си преставала да мечтаеш.Защото ще направя нещо за теб.
-Какво,какво е то?
-Ще те взема със себе си,хаиде идвай.
Тя затвори очите,не чуваше нищо друго освен шепота на вятъра.Полетя и отиде там където бе той,нейната мечта,нейния въображаем свят.
Той бе седнал с едно момиче на кафе,гледаше през прозореца и се ослушваше.Сякаш долови нечии шепот.
-Какво ти става-попита момичето до него.
Той не отговори,почти се изправи.
 -Аз съм тук, аз съм с вятъра-му шептеше тя,искаше да му каже толкова много,но видя копнеж и болка в очите му.
Той не чуваше момичето до себе си,която нещо му говореше.Чуваше шепота на вятъра и долови нечие присъствие и едно "сбогом" прошепнато с болка,а после  нищо.Тръсна глава и на глас се запита.
-Кво ми става пък сега?
-Ти май си се чалнал-му каза момичето до него,което го гледаше недоумяващо.
А тя се върна там на барплота,продължи да си говори с вятъра и тихо каза.
-Ветре, аз нямам право на това.
-О,мила нима е грях да се мечтае.Нима мислиш ,че е грях да се обича-прошепна вятъра и пак затънцува.
Отвори очи и погледна празните маси,а вятърът все така тънцуваше.Тя се усмихна,пресегна се и пусна радиото.