12.08.2005 г., 0:06

Нежен шепот

1.8K 0 2
2 мин за четене
Навън не вали.Духа студен пронизващ вятър.От радиото пак се носи песен за любов.Хора забързани минават и отминават.Кой ли би седнал да му свири вятъра.
Подпряла брадичка с юмрук,облегната на барплота тя се ослушва да долови песента на вятъра,а не тази,която се носи от радиото.Долавя звуци,но не песен.Какво?О,вятърът и говори! Ала какво ли?Притваря очи,напрегната долавя звуци,толкова тихи,вятърът шепне.
-Здравей!
-Здравей ветре!Защо шепнеш?
-Ти и така ме чуваш мила.
-Да,така е чувам те,но кажи ми всички ли те чуват.
-Не ,не всички,а само тези,които се вслушват в мен.В мен се вслушват малцина.Предимно са мечтатели и добри хора.
-Аз не сам добра ветре.Ето сега например ти завиждам.Отиваш кадето си щеш и слушаш когото си щеш.
-Това твоето е желание,а ти желаеш да отидеш някъде нали мила.
-Вече не искам ветре.Не искам да мечтая и спрях да мечтая.От това понякога боли.Но някъде там във времето него го има.Да можех само за миг дори да бъда като теб,да литна и да го видя.
-Какво ще направиш мила?-попита вятъра и весело затънцува.
-Защо се радваш?
-Защото ти не си преставала да мечтаеш.Защото ще направя нещо за теб.
-Какво,какво е то?
-Ще те взема със себе си,хаиде идвай.
Тя затвори очите,не чуваше нищо друго освен шепота на вятъра.Полетя и отиде там където бе той,нейната мечта,нейния въображаем свят.
Той бе седнал с едно момиче на кафе,гледаше през прозореца и се ослушваше.Сякаш долови нечии шепот.
-Какво ти става-попита момичето до него.
Той не отговори,почти се изправи.
 -Аз съм тук, аз съм с вятъра-му шептеше тя,искаше да му каже толкова много,но видя копнеж и болка в очите му.
Той не чуваше момичето до себе си,която нещо му говореше.Чуваше шепота на вятъра и долови нечие присъствие и едно "сбогом" прошепнато с болка,а после  нищо.Тръсна глава и на глас се запита.
-Кво ми става пък сега?
-Ти май си се чалнал-му каза момичето до него,което го гледаше недоумяващо.
А тя се върна там на барплота,продължи да си говори с вятъра и тихо каза.
-Ветре, аз нямам право на това.
-О,мила нима е грях да се мечтае.Нима мислиш ,че е грях да се обича-прошепна вятъра и пак затънцува.
Отвори очи и погледна празните маси,а вятърът все така тънцуваше.Тя се усмихна,пресегна се и пусна радиото.


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...