Отвори очите си, но не усети вълнение относно предстоящия ден. Честно казано, не усещаше нищо. От много отдавна. Може би понякога, когато спомените връхлитаха внезапно и неочаквано като летен дъжд, усещаше малко гняв, но не полагаше усилия да храни това чувство. Вече всичко беше загубено. Нямаше смисъл от излишни размишления и емоции.
Изправи се тромаво от леглото и погледна през прозореца. Въпреки че беше едва осем часа, слънцето обливаше напористо с топлите си лъчи всичко наоколо. Свали поглед от забързаните хора по улицата и реши, че все пак трябва да се пооправи преди да отиде на работа. Помисли си дали досега ѝ се бе случвало да изпита любопитство относно това как би протекъл денят ѝ. Разбира се, че не. Има ли значение какво ще се случи? Ще се срещне с хора, които вижда всеки ден и нито веднъж по желание. Ще се усмихва дружелюбно и вяло, защото по принцип не беше лош човек, но и нямаше повод за истинска усмивка.
Докато миеше зъбите си в малката, но блестящо чиста и подредена баня, ...