Nov 3, 2010, 1:15 PM

Нейната изповед 

  Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms
903 0 0
1 min reading
Живот, ха, нещо толкова забавно и смешно, че чак и трагично. А къде съм аз в целия този цирк, там някъде, на дъното? Крещя, викам, но няма кой да ме чуе, явно никой не споделя мнението ми. Опитвам се да направя нещо, смислено, нещо, което ще остане, но всички ме отминават. Или ги е страх да започнат нещо ново и да кажат майната му на всичко, аз искам да бъда, или просто ги мързи и не им се занимава, не знам. Направо ми е жал за тях и не затова, че не искат да тръгнат с мен, а защото нямат мечти, нямат за какво да се борят. Интересуват се от повърхностни чувства и създават повърхностен свят. Къде са им мечтите, целите, амбицията и защо не ги следват, защо нямат принципи? Само аз ли мисля така? Те ме критикуват, тъпчат, не признават мнението ми, което за разлика от тях имам. Кои са те, тези, които се оставят на течението и нищо не ги интересува. Те са навсякъде, като паразити, те живеят във всеки един човек, въпрос на избор е дали ще им се подадеш да се влачиш, или ще се бориш за нещо по ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лапето All rights reserved.

Random works
: ??:??