Беше го убедила да ú предостави плътта си като платно. Обожаваше да рисува и да изразява себе си чрез картините си. Винаги ръцете ú създаваха това, което чувстваше, като преобладаващ цвят беше черното. Но днес избра друг – червен.

Той се беше излегнал по корем на голямата спалня - с ръце над главата и лице на една страна - и покорно чакаше докосването на четката върху гърба му.

Студен, мокър допир погали кожата му. В първия момент настръхна и мускулите му създадоха нервен тик, но после се отпусна и отвори сетивата си за новото усещане.

Чувстваше меката четка да се разхожда по него – в един момент беше на плешките, после бърз се пренесе към кръста, а от там скочи на рамото. Не знаеше какво изображение щеше да се появи накрая, но това не беше важно – само тя имаше значение.

След петнайсетина минути четката направи последното си движение и се отлепи от кожата му. Боите, с които рисуваше, засъхваха бързо и не позволяваха на цветовете да се размият.

„Готов си.“- чу глас зад себе си и стана от леглото. Отиде до близкото огледало и се изви – ахна при вида на творението. На гърба му сега се изливаше величествен вулкан, а лавата, почти като истинска, разрушаваше всичко по пътя си. Тук-там имаше огнени пръски и дим, а земята отдолу беше нажежена и напукана.

„Така ме караш да се чувствам, когато си до мен.“ – прошепна тя и обви ръце около врата му. Надигна се за страстна целувка и я получи. Подобно на картината ú, страстите между двамата бързо стигнаха до своя апогей.

Тя го хвана за ръката и двамата се отправиха към банята. Чевръсто свалиха дрехите си между огнените целувки и след малко усетиха горещата вода да пада отгоре им. Той беше застанал с лице към стената, опрял ръцете си в нея, а тя стоеше зад него и гледаше как пурпурни струи се стичат по тялото му. Това я влудяваше. Усещането беше като магия, като транс. Не издържа и пъргаво се плъзна под ръцете му и застана очи в очи с него. Той я хвана нежно за лицето с двете си ръце и я целуна. След това се размениха и тя допря мокрите си длани до изпорената стена. Целуваше я по врата и по гърба, докато ръцете му притискаха тялото ú. След минута се чу тих вик, последван от прикрито мъркане. Сладостта, която изпитваха, изгаряше телата и душите им. Тя се извиваше под падащите горещи капки, а той се нагаждаше по нейните движения. Боята се измиваше постепенно и оставяше усещането за чистота и спокойствие. Двамата се бяха слели в едно, време нямаше, пространството не съществуваше – имаше само тук и сега, той и тя, двама намерили се непознати...

Посвещава се на В.К.