Лятното утро ги събуди със свежи целувки. По пясъка танцуваха спомените за снощните вълшебни въздишки. Слънцето разпитваше любопитно луната за пикантности, но тя свенливо промълви, че била премрежена от щастливи бледорозови облачета. Шепа песъчинки още потръпваха при спомена за нежният натиск върху себе си и пръстите, които се заравяха в тях. Вятърът лизна леко сгушените влажни сънища и им пожела още много щастливи мигове.

Толкова беше никакво и сиво и отнесено. Но изведнъж те усетих. Дори не те бях видял. Беше на няколко метра зад мен, просто си седеше встрани на спирката. В дънки и блузка, нищо искрящо. Разпилени коси и едни спокойни, но толкова дълбоки и поглъщащи очи. Шеметно пъстри и чисти. Около тебе има невидимо сияние, магнетизъм. Забелязах как и другите те гледат - любопитно, жадно, запленено. Но ти беше някъде в себе си. И тогава ме видя. Удостои само мене с вълшебния си поглед, с вниманието си. От очите ти излязоха две примки вързаха ме и ти ме изтегли в тебе.