Нека аз кажа "Сбогом" първа

Времето на вън беше слънчево и топло, затова реших да се разходя. Сложих слушалките в ушите и си пуснах весела музика. Въртейки се и танцувайки, се забавлявах. В продължение на час просто танцувах като някаква откачалка, която трябва да бъде хвърлена в лудницата. Хората ме гледаха странно, но честно казано.. не ми пукаше. Важното беше, че аз се чувствам добре и ми е весело. Изведнъж погледнах нагоре, небето беше толкова безоблачно и ясно, че чак се учудих. Въртях се гледайки нагоре, докато почваше следващата песен. Внезапно всичко ме заболя и бях паднала на земята. Беше започнала нашата песен, а тя ми навяваше толкова много спомени... Започнах да плача като малко дете, но отново не ми пукаше. Свих се като човек ударен силно в корема. Имаше много хора около мен, но никой не дойде да види какво става. Плачейки, усетих ръка да ме докосва по гърба. Усещах, че това е неговата ръка, но ме беше страх да се обърна. Ритъма на песента биеше силно в главата ми, а сълзите ми течаха по-силно и по-силно. Ръката се измести върху лицето ми и се опита да го обърне, но не успя. Издърпа слушалката и секунди по-късно ме бяха стиснали силно две ръце. Опитваха се толкова силно да ме вдигнат. Е, успяха, но моите ръце все още стояха върху кървавите ми от сълзи вече очи. Нежно двете меки и силни ръце издърпаха моите от лицето, а очите ми все още бяха затворени. Беше той, говореше нещо, но така и не разбирах какво. Нито един от органите ми не действаше, както аз исках. Той махна другата слушалка и продължи да говори. Изведнъж всичко започна да се изяснява, а очите ми плавно се отвориха. Погледнах го в очите и рязко се опитах да обърна глава, но той сграбчи лицето ми. Мислите ми бягаха из главата като мишки гонени от котки. Погледнах нагоре, небето вече не беше толкова ясно, беше облачно и мрачно, духаше силен вятър, листа и прашинки летяха навсякъде. Той ме гледаше, усещах го и го чувствах. Бях спокойна, защото той ме държи в ръцете си. Но, внезапно, той ме пусна. Погледнах го, а той каза просто “Сбогом”. Сълзите отново започнаха да се стичат по бузите ми. Започнах да викам, пищя и да го обвинявам. Явно не бях забелязала, че и неговите очи сълзят. Млъкнах за секунди и, когато видях, че той си тръгва, го сграбчих. Прегърнах го силно. Знаех, че точно от това има нужда. Прегръдката трая няколко минути, докато той ме избута. Вече той плачеше като малко дете. Промълви тихо “Умирам”. Когато чух тези думи, всичко започна да боли още по-силно. Погледнах го и отвърнах спокойно “Не и преди мен!” Направих крачка назад точно пред идващата с висока скорост кола. Последното, което видях бяха протегнатите му ръце към мен. Бях претърпяла прекалено много болка, за да гледам как животът си отива от него. След като кръвта ми се разля по асфалта, денят беше отново красив и слънчев, и топъл, и просто каращ всеки да иска да живее.