Мануела, Кристиян и Силви живееха в мазе на стар, полусрутил се блок. Това беше единствената им собственост. Преди години съпругът на Мануела продал жилището им, за да изплати дълговете си. Не след дълго изчезнал. Според нея, той беше починал. Но децата вярваха, че баща им ще се върне някой ден. Мазето беше два на два метра. Имаше идно легло и стол, върху който бяха натрупани овехтели дрехи. По земята се търкаляха мръсни съдове и изпочупени играчки. Къде се къпеха и ходеха до тоалетна, не искам и да знам. Мануела не работеше. Издържаха се от стотинките на един стар пияница – Вадим. В замяна на това тя всяка вечер задоволяваше нуждите му. Обикновено ходеше той при нея. Крещеше, блъскаше, биеше я. После обладаваше изнемощялото й тяло. Децата стояха и тихо плачеха в ъгъла. Сутрин Мануела излизаше, обикаляше улиците, ровеше в казаните, но не просеше. Срамно и се струваше. Не искаше да я съжаляват. Тя беше проста жена, но почтена и добра по своему. Привечер се прибираше, даваше на малките д ...