Необратим похват
1 min reading
Продължавам все така в тъмнината да се лутам,
все там в мрак от сивота и пепел.
Отново там съм, на прага на живота и смъртта,
отново жалка и бездомна.
И така, пак съм там – в задънената улица,
скрита от целия свят.
Сключила примирие със съдбата – тя ме наранява,
а аз търпя,
скитам се изгубена в тъмата, далече от живота
и скърбя.
Сухата земя под краката ми се рони,
жадна за живот, жадна за любов.
Лишена от жаждата за цвят и приключения,
вървя в кошмара си суров.
Податлива на мъки и внушения,
продължавам напред, без да чакам снизхождения.
© Криси All rights reserved.
