Продължавам все така в тъмнината да се лутам,

все там в мрак от сивота и пепел.

Отново там съм, на прага на живота и смъртта,

отново жалка и бездомна.

И така, пак съм там – в задънената улица,

скрита от целия свят.

Сключила примирие със съдбата – тя ме наранява,

а аз търпя,

скитам се изгубена в тъмата, далече от живота

и скърбя.

Сухата земя под краката ми се рони,

жадна за живот, жадна за любов.

Лишена от жаждата за цвят и приключения,

вървя в кошмара си суров.

Податлива на мъки и внушения,

продължавам напред, без да чакам снизхождения.