Неочакван край
1 min reading
Ето го. Посърнал, пребледнял, отпуснал безжизнено ръце. Лежи на предсмъртно легло, а колко надежда блести в зениците му. Очаквайки НЕЯ, както я е чакал цял живот. Изгонил е всички от стаята, защото иска само НЕЯ. Чуват се стъпки. Някой се спира пред вратата. Вратата се отваря и влиза Смъртта.
- Здравей...
- Здравей - продумва той с обречен тон.
- Идвам за теб.
- Очаквах те. Чаках те много дълго...
Но искам да те помоля за нещо.
- Кажи.
Не изрича и дума повече. Настава тишина.
- Имаше едно момиче. Обичах я много. Бях готов на всичко за нея. Чаках я, вярвах, че ще дойде, надявах се... Нявярно знаеш... но май е твърде късно. Аз все още я обичам, чакам я и се надявам да дойде. Не знам къде е, жива ли е или мъртва. Дай ми малко време, още 5 минути, искам да я дочакам до последния си дъх.
- Добре. Имаш ги.
Смъртта много добре знаеше съдбата на неговата избрана, въпреки това, преклони се пред вярата, надеждата и любовта на смъртния, отиде в ъгъла да почака. Тихо заплака.
Петте минути изтекоха.
Той погледна към вратата.
Протегна за последно ръка към нея.
И издъхна.
Смъртта отметна качулка и промълви на отлитащата му душа: "И аз те обичам"... Избърса сълзите си и излезе от стаята. Потегли натам, където няма почва под нозете и път не води.
- Здравей...
- Здравей - продумва той с обречен тон.
- Идвам за теб.
- Очаквах те. Чаках те много дълго...
Но искам да те помоля за нещо.
- Кажи.
Не изрича и дума повече. Настава тишина.
- Имаше едно момиче. Обичах я много. Бях готов на всичко за нея. Чаках я, вярвах, че ще дойде, надявах се... Нявярно знаеш... но май е твърде късно. Аз все още я обичам, чакам я и се надявам да дойде. Не знам къде е, жива ли е или мъртва. Дай ми малко време, още 5 минути, искам да я дочакам до последния си дъх.
- Добре. Имаш ги.
Смъртта много добре знаеше съдбата на неговата избрана, въпреки това, преклони се пред вярата, надеждата и любовта на смъртния, отиде в ъгъла да почака. Тихо заплака.
Петте минути изтекоха.
Той погледна към вратата.
Протегна за последно ръка към нея.
И издъхна.
Смъртта отметна качулка и промълви на отлитащата му душа: "И аз те обичам"... Избърса сълзите си и излезе от стаята. Потегли натам, където няма почва под нозете и път не води.
© Нежното Ласо All rights reserved.
