Sep 21, 2007, 9:28 AM

Неочакван край 

  Prose
1201 0 15
1 мин reading
Ето го. Посърнал, пребледнял, отпуснал безжизнено ръце. Лежи на предсмъртно легло, а колко надежда блести в зениците му. Очаквайки НЕЯ, както я е чакал цял живот. Изгонил е всички от стаята, защото иска само НЕЯ. Чуват се стъпки. Някой се спира пред вратата. Вратата се отваря и влиза Смъртта.
- Здравей...
- Здравей - продумва той с обречен тон.
- Идвам за теб.
- Очаквах те. Чаках те много дълго...
Но искам да те помоля за нещо.
- Кажи.
Не изрича и дума повече. Настава тишина.
- Имаше едно момиче. Обичах я много. Бях готов на всичко за нея. Чаках я, вярвах, че ще дойде, надявах се... Нявярно знаеш... но май е твърде късно. Аз все още я обичам, чакам я и се надявам да дойде. Не знам къде е, жива ли е или мъртва. Дай ми малко време, още 5 минути, искам да я дочакам до последния си дъх.
- Добре. Имаш ги.
Смъртта много добре знаеше съдбата на неговата избрана, въпреки това, преклони се пред вярата, надеждата и любовта на смъртния, отиде в ъгъла да почака. Тихо заплака.
Петте минути изтекоха.
Той погледна към вратата.
Протегна за последно ръка към нея.
И издъхна.
Смъртта отметна качулка и промълви на отлитащата му душа: "И аз те обичам"... Избърса сълзите си и излезе от стаята. Потегли натам, където няма почва под нозете и път не води.

© Нежното Ласо All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Thanks,Хлапе:>>>>
  • Потресе ме разказът ти..страхотен е.Поздрави от мен,БРАВО!!!
  • Благодаря!
  • Интересен разказ!Ще се радвам да прочета още някой от теб
    Поздрави!
  • И занапред недей да публикуваш:>кат нищо ще ме засенчиш:>Шегувам се:>явно е време да ни демонстрираш и умения в немерената реч!
  • мм, имам един разказ, който по един особен, но не радикален начин, напомня на този... но засега разкази не съм публикувал тук!
  • Радвам се все пакче има мнение различно от останалите,макар да усещам лична нападка към мен.Не ми харесваче за няколко дни променяш предпочитанията си и може би ще си вземеш поукада не се подаваш на прибързани впечатленияа да отделиш време за "размисъл"..Хората няма да останат с добро мнение за твойте противоречиви мисли.Не мисля,че с едно изречение съм разкрила целия замисъл на разказа..Просто реших да цитирам мой много любим писател.Нито съм споделила подбуди,нито съм целяла да провокирам кой знае какво вглъбяване върху фундаментални въпроси.Бе просто забавление.Рефлектира си индивидуално.Само да вметна,че щом приемам ласкавите думитрябва и да се защитя след тези твоите,да не решиш,че се приемам прекалено на сериозно!Благодаря на всеки,оставил коментаркато има къде по-обогатяващи начини да запълниш времето.
  • не очаквах това.. мислех, че има по-дълбок смисъл и много се зарадвах, а то просто трябвало да бъде неочаквано хх чесно казано съм разочарована от автора..
    и още нещо.. когато човек е готов да умре знчи духът му или се е прекършил или умирайки, за да спаси друг човек, духът се е извисил... ако не си готов да умреш, значи си жаден за живот, а не че вече си умрял... това беше огромна глупост...
  • Много мъдро поднесен, хареса ми много!!!Поздрав!!!
  • Въх))хаха..аз все си мисля,че нещо му липсва.Много ме зарадвахте с тези коментариНеочакван е краят,защото неговата любима се оказва именно Смъртта..Все пак,ако човек не е готов да умре значи вече е мъртъв..Благодаря ви!
  • Може би когато си отиваме именно някой скъп за нас човек отишъл си преди нас идва да ни прибере..
  • Много добре въпреки, че съм от хората дето обичат всичко да им е ясно и не разбрах защо човекът обича смъртта въпреки че и нея както любовта я е чакал дълги години, но те 2те са противоположности поне за мен, а и той е обичал момиче.. нима искаш да кажеш, че за него тя е смъртта? Разказът ти много ме грабна!! ПОЗДРАВ И 6 ОТ МЕН!!!
  • О, много ми хареса!
    Тъжен е, тягостен, но чудесно предложен на читателя!
    Поздравявам те!
  • Направо настръхнах...Страхотно е...
  • Благодаря ти многоНе очаквах някой да го одобриИ твоите снимки са много добри!
Random works
: ??:??