Неочаквана среща

Докато стоеше на терасата и се взираше в нощта, Мери усети нечий поглед върху себе си. Някаква сила я накара да се обърне. Когато го стори - не можеше да повярва на очите си. На вратата на залата, в която имаше парти (на което и тя бе гост) стоеше красив и висок мъж, който я гледаше, без дори и за миг да свали поглед от нея... "Наистина ли, това бе Джон?"...

След толкова години, които бяха изминали, откакто се видяха за последно, тя все още не беше го забравила. Не бе се опитвала дори да го заличи от съзнанието си, а беше запазила образа му жив. Не бе позволила на времето да заличи красивите мигове на щастие, които двамата бяха изживели заедно и които ги свързваха.

След като погледите им се срещнаха, отново припламнаха искри и стари чувства нахлуха като буря в съзнанието й. Кръвта й се разбунтува, а очите й леко се насълзиха от щастие...

Джон тръгна бавно към нея, без дори за миг да сваля поглед от лицето й, което беше останало все тъй сияйно и лъчезарно, както той си го спомняше отпреди. Времето не бе успяло да сложи своя отпечатък върху красивите й черти. Мери - затаила дъх - също го гледаше, без да откъсва очи от него. За нея сякаш времето беше спряло в този миг. Колкото повече се приближаваше до нея, толкова повече тя усещаше как пулсът й се ускорява. Коленете й омекнаха и тя леко потръпна, когато Джон вече я беше приближил. Той протегна ръка и леко я погали по бузата, очертавайки нежно с пръсти страните й. Искаше да си припомни допира на нежната й като коприна кожа.

Двамата стояха на терасата и се гледаха безмълвно няколко минути, под лунната светлина. Отвътре се чуваше шума от партито и гласовете на гостите. Те бяха съвсем сами под звездното небе... Джон се приближи още и силно я прегърна. Мери все още не можеше да повярва, че това наистина се случва. За миг дори й мина през ума, че сънува, но след като усети ръцете му, които галеха нежно косите й, разбра, че всичко е истина и този път не сънува. Толкова дълго време беше жадувала за този миг. И ето сега, всичко това се случваше. Сбъдваха се копнежите й и тя беше безкрайно щастлива. Погледна го с искрящи от радост очи и нежно го целуна по устните. Джон я притисна още по-силно към себе си и страстно впи устни в нейните.

Двамата стояха прегърнати на терасата, където само звездите и луната бяха свидетели на техните целувки. После се отправиха прегърнати към хотелската стая, където им предстоеше да прекарат една бурна, вълнуваща и незабравима вечер, изпълнена с много страст и приятни изживявания...

Те вече никога повече нямаше да се разделят.