Михаил и Евгения седяха един срещу друг както някога.Колко време мина оттогава?6-7 години може би..Той бе привлечен от тази жена неудържимо.Денят му не бе ден,нощта не бе нощ.Михаил не живееше.Той бавно,бавно изгаряше от любов по Евгения.Но…както често се случва в живота,тя не го желаеше.Без конкретна причина.Просто не го чувстваше като точния човек.Нейната същност,сърцето ако щеш,отказваше да се подчини на разума.И така постепенно двамата млади се изправиха пред онези житейски задачи,за които е прието да се казва,че „нямат решение“. Добре че дойде онова неочаквано разпределение за Михаил в друг град.Работата му предложи нежеланото бягство,от което той толкова много се нуждаеше.После срещна Мария,ожениха се…И сега,вече с дете,Михаил отново седеше пред Евгения.Първоначално смяташе да откаже поканата след онова почти нощно позвъняване от Евгения.После,в процеса на разговора реши,че твърде много я бе уважавал в миналото,за да постъпи така.Пък и жена му не бе ревнива…

-И така,как си?-попита той Евгения.Как я караш?

-Все още съм в лабораторията-отвърна Евгения.-Повишиха ме…Виж,Михаил.Не за това те помолих да се срещнем.Откакто замина,много мислих..Истината е,че личният ми живот е пълен фарс.Вече минавам 40-е.Не се появи човекът.Постепенно разбрах,че кариера,имоти…Всичко е прах…-почти изхлипа жената и изведнъж замлъкна.Настъпи неловко мълчание.Михаил не знаеше какво да каже.Мразеше тези ситуации.Добре че Евгения продължи:

-Дълго мислих.За теб…За всичко…Трябва да осмисля живота си.Не мога да продължавам по този начин.И аз…ние…Искам дете-пророни жената набързо и отново замълча,този път за дълго.Михаил бе втрещен.Той,жененият,с дете…И тя…Правилно ли я бе разбрал?Нали тя знаеше…Да ,знаеше за него и Мария.За детето им.Михаил не вярваше на ушите си.Та той обичаше жена си.Какво искаше Евгения от него сега.Усети пулса в слепоочията си.И гърлото му пресъхна.Нямаше какво да отговори.Баща му някога му бе казал,че трябва да преспи,преди да вземе важно решение.Така реши да постъпи и сега.

-Ще се видим утре тук,точно в шест-изстреля Михаил ставайки и напускайки заведението пред изненадания поглед на Евгения.

-Правилно ли те разбрах снощи?-започна Михаил и погледна Евгения право в очите.-Искаш от мен дете?

-Да-отвърна лаборантката.

-Но,как точно си го представяш?..Искаш от мен да се разведа ли?

-Не,Михаиле.Това исках да ти дообясня снощи,но ти изведнъж изчезна.Не  очаквам от теб никакъв ангажимент.Просто мечтая да осмисля живота си…Това е…

-Но защо точно аз?-попита леко егоцентрично Михаил.

-Ти си свестен,строен-отвърна набързо жената.Явно личеше,че има готов отговор на въпроса.Бе мислила,много бе мислила за това…

-Не крия,че твоята идея силно ме изненада-започна Михаил.-И че съм поласкан.Все пак ти си жена,за която мнозина мъже биха мечтали.Казваш,че съм свестен.Очевидно би искала детето ти да има свестен баща,нали?

-Да,така е-отговори Евгения.

-А ако не е свестен,би ли бил вариант за теб и твоето намерение?-с твърд глас Михаил отново гледаше изпитателно Евгения.

-Не,категорично не-промълви тя.

-Това е неизпълнино-отсече Михаил.-Виж,ако аз съм толкова свестен,не бих могъл да създам дете и просто ей така да го зарежа.Ако пък не съм достатъчно свестен,не бих бил достоен за баща на детето ти.Неизпълнима е идеята ти,Евгения.Но все пак ти благодаря.За това,че ме считаш за достоен.За това,че отвори сърцето и душата си пред мен…-завърши набързо Михаил и отново стана и изчезна набързо от това място.Ясно бе,че колкото по-бързо го стореше,толкова по-сигурно беше,че ще постъпи както разумът му го учеше…Страхуваше се да не се забави…