Слънчев ден, усмивка на лицето на малкото момиче радваше околните. Тя бе малка, но имаше голямо сърце, сърце, което подари на момчето, което тя бе обикнала от първия поглед. Не мислеше, че той ще е нещо повече от отсрещното момче. Не знаеше, че след години тя все още ще го обича. Тя бе малка и не предполагаше, че такава любов може да същестува в нейния живот. Момчето не предполагаше, че тя би дала живота си за него, само и ден да е с него. Да го целуне, да го гушне, да го обича. Годините минават, а момичето така и не забрави момчето, със сълзи на очите тя заспива, мечтаейки за него, а сутрин с усмивка става, мислейки, че той е осъзнал колко много значи той за нея. Но така и не се случи. Годините минават... Погледите им вече не се засичат, момичето изгуби своята усмивка. Да, тя бе малко, но в живота си тя бе разбрала доста. Момчето не я погледна, не видя любовта в очите ù, не усети топлината на ръцете ù, не видя сърцето ù - голямо и тупкащо само за него. Любов неосъществена боли повече от разбито сърце. За нея той бе смисъла на живота ù, а тя за него - онова отсрещно лудо момиче. Да, лудото влюбено точно в теб...