13.05.2012 г., 16:29

Неосъществена любов...

1.6K 0 0
1 мин за четене

Слънчев ден, усмивка на лицето на малкото момиче радваше околните. Тя бе малка, но имаше голямо сърце, сърце, което подари на момчето, което тя бе обикнала от първия поглед. Не мислеше, че той ще е нещо повече от отсрещното момче. Не знаеше, че след години тя все още ще го обича. Тя бе малка и не предполагаше, че такава любов може да същестува в нейния живот. Момчето не предполагаше, че тя би дала живота си за него, само и ден да е с него. Да го целуне, да го гушне, да го обича. Годините минават, а момичето така и не забрави момчето, със сълзи на очите тя заспива, мечтаейки за него, а сутрин с усмивка става, мислейки, че той е осъзнал колко много значи той за нея. Но така и не се случи. Годините минават... Погледите им вече не се засичат, момичето изгуби своята усмивка. Да, тя бе малко, но в живота си тя бе разбрала доста. Момчето не я погледна, не видя любовта в очите ù, не усети топлината на ръцете ù, не видя сърцето ù - голямо и тупкащо само за него. Любов неосъществена боли повече от разбито сърце. За нея той бе смисъла на живота ù, а тя за него - онова отсрещно лудо момиче. Да, лудото влюбено точно в теб...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Яна Веселинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...