Непоколебима

Срещнах те. Бях слаба и глупава. Добра и наивна.

Вървях ръка с теб и разбрах как от мойта доброта, мога лесно да бъда измамена. 

Измамена от моето семейство, а също и от самият теб.

Колко жестоко боли и кърви тази мисъл, течаща бавно като последна капка кръв от мойта душа.

Минаха се дни и разбрах, че аз повече не ще бъда онази глупачка, с която ти се запозна.

Като че ли сега някой ме крепи и зарежда с нови сили, че ако някой пожелае ли да ме нарани, е възможно безмилостно да го унищожа,измъча или ликвидирам.