Неполучено писмо
Здравей, Дядо !
Как си? Как е там, при теб? Имате ли вече сняг? А елха приготви ли?
Аз съм добре. Още не съм се прибрала. Чакам резултати за изпити. Нали знаеш, че станах студентка. Голяма радост, голяма гордост.
Справям се, Дядо. Някак се справям. Но за теб ми е мъчно... И тази година няма да те дочакаме по Коледа... Знаеш, голям грях ми е на душата към теб... Но какво да направя, че ме беше страх, Дядо... И сега ме е страх. И сега пак не бих се върнала... Ама сега май и не бих заминала... Разделихме се с младежа... Прав беше - не е човек за мен той, но кой ли те слуша...
Тази година съм решила аз да меся питата за Бъдни вечер. Ще видим дали баба ще позволи. Че нали си я знаеш каква е. Може и с точилката да ме халоса, ако не изпълнявам указанията й точно. Но това са бели кахъри. Само веднъж да се прибера у дома... Липсва ми дома, Дядо. На теб не ти ли липсваме? Защо не искаш да се върнеш при нас? Или там ти е добре? Не ти ли е самотно понякога? Не искаш ли да ни видиш? Не ти ли е мъчно за дома?
Тук много ни липсваш... Знаеш ли как е тихо вкъщи, откакто замина? И на Коледа вече телефонът не звъни през минута. Нали те няма, няма и на кого да честитят.
А да знаеш, Дядо, как намразих зимата. И снега, и студа, и празниците намразих... Нали ти през зимата си отиде... Сега изобщо не може да ми е празнично... Все чакам да се върнеш, все чакам пак да отидем на пързалката... Но няма да стане, Дядо... Аз вече не съм дете на 5 години... Вече и теб те няма..
Браво на мен, пак се разплаках... А уж ти пишех, за да те зарадвам... Знаеш ли, не съм ти купила още подарък. Ще ми кажеш ли поне какво искаш?
Ще ми кажеш ли и дали при теб студът е много? А пързалки имате ли? Ходи ли да погледаш децата, да си спомниш за мен... А ракията, пиеш ли я пак всяка вечер, докато гледаш новините в 20:00?
Никой вече не пие ракия у нас вечер. И новините в 20:00 никой не гледа. А Пипи Дългото Чорапче не съм я отваряла от години. Нали сега няма до кой да се сгуша, за да ми почете. Майка изхвърли печката. Онази, която включваше до леглото си и на която идвах да се посгрея. И сладкарничката я няма, в която ходихме да ядем толумбички. И няма бонбонки в нощното ти шкафче. Нищо не е същото вече... Само аз не се промених. Да, вярно, пораснах, но все пак съм си дете... И те чакам, Дядо, чакам те да си дойдеш за Коледа. Да ни събереш около масата, да разчупиш питата. И подарък ще ти оставя под елхата. И на Дядо Коледа писмо ще напиша. Само дано не му омръзна, че последните години все едно и също искам от него. Не, Дядо, не искам вече подаръци. Искам само ти да се върнеш... Нали знаеш - ако там ти омръзне, ела си.Поне за една ракия по Коледа намини...
Твоя любима внучка
© Неличка All rights reserved.
Но трябва да се радваш, че си го познавала 
