Старшина Петров вдигна палката, когато видя, че задаващото се по пътя пежо криволичи. Неведнъж се бе сблъсквал с пияни шофьори и знаеше, че ако не внимава, може да пострада. Отдръпна се на банкета и зачака колата да спре. И тя спря сред вой на спирачки. Не му се наложи да отскача.
Зад волана седеше млада жена с дълга до раменете кестенява коса, синьозелени очи и невинно, заоблено по детски лице. Не изглеждаше пияна, поне погледът й не издаваше замаяност. Дали не бе надрусана? Старшина Петров не бе много наясно с надрусаните и не знаеше дали те са също толкова опасни, колкото пияните.
- Има ли някакъв проблем, госпожице? – попита старшината, като се приближи с уверена крачка към водачката, която, приведена леко напред, продължаваше да стиска волана.
- О, не, господин лейтенант. Няма никакъв проблем. – Говорът й бе съвсем членоразделен.
- Аз съм старшина.
- Извинете, господин старшина.
Старшината накара жената да духа, но дрегерът не отчете нищо.
- Госпожице, направи ми впечатление, че в ...