НЕПРЕДВИДЕНАТА БАНЯ
Цялата земя е потопена в зеленото желание на планината. А долу, в междухълмието, поточето проточва дългата сребриста нишка на стремежа си да стигне все по-ниско и по-далече в дълбочината на деня. В шумналата зеленина на буковете се совна кукувица и силният ù глас подгони тишината. Пътеката се вие в избуялата трева. Някои от нацъфтелите ù връхчета се надвесват над пътеката, докосват лицата им. Кукувицата запява съвсем близко, сякаш иска да им покаже пътя към щастието. Едно пеещо глупаче е тя, защото не знае, че за всички влюбени всички пътища са истински, верни и добри, и водят все до него.
В широката долина тече потокът, понесъл слънчевата радост на водата. В далечината се виждат островърхите покриви на къщите от близката махала. Над тях, застинали в нямото си величие, се кипрят планинските върхове, ловци на вдъхновените им погледи. По разпилените в зеленината речни камъни сякаш се чуват стъпките на времето, което пристъпва от миг в миг и носи в шепите си най-внимат ...