aleksandra79 (Анелия Александрова)
83 729
Jan 22, 2019, 9:34 AM  

 Непрочетени писма - писмо 1 

  Prose » Letters
1836 0 0
Multi-part work
3 мин reading
Утрото е слънчево, ухае на роса. Денят е прекрасен. Да, денят ще бъде прекрасен. И знаеш ли, все пак нещо ме смути на вън, нещо нередно, объркващо и странно познато. Когато хвърлих втори поглед през прозореца, кълбо топлина се плисна в корема ми на хиляди пеперуди и ги накара да гъделичкат всяка част от тялото ми. Топлината се прокрадна до всяка молекула и един силен трепет премина през мен, като оргазъм - мощен, изпепеляващ, оставящ без дъх, уморяващ.
Усетих те близо. Почти почувствах дъха ти, аромата, пръстите…
И тогава го видях - небето. Синьото небе и небесно сините ти очи в едно. Те ме гледаха отново, с онези игриви отблясъци от утринното слънце, с дяволитите пламъчета на греха. Приковаваше ме, познаваше ме, любеше ме. Отдадох ти се. Стоях на прага неспособна да помръдна, да откъсна очи от твоите очи, забравила света…
Помниш ли? Нали помниш първата ни среща?
Вятърът подхвана листите от бюрото ти и ги разпиля по пода на кабинета. Сякаш това не беше достатъчно на немирника, ами се з ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

» next part...

© Анелия Александрова All rights reserved.

Random works
: ??:??